На един пирон виси закачалка с бялата риза и бежовия панталон, които той носи всеки ден. Аз платих за тези евтини дрехи. Гарди бавно смъква ципа на оранжевия гащеризон и го сваля. Не носи бельо - установих го още в първия ден на процеса и оттогава все се старая да не обръщам внимание. Бавно се облича.
- Толкова много лъжи - отбелязва той.
И има право.
Досега щатът е призовал деветнайсет свидетели и нито един не е устоял на изкушението да поукраси истината или направо да излъже. Патологът, който бе извършил аутопсиите в щатската криминалистична лаборатория, съобщи на съдебните заседатели, че двете невръстни жертви са се удавили, но добави и че „удар с тъп предмет“ по главата и на двете е допринесъл за удавянето. За обвинението е по-изгодно съдебните заседатели да смятат, че момичетата са били изнасилени и пребити, преди да бъдат хвърлени в езерото. Няма никакви следи от блудство, но този факт не попречи на прокурора да го включи в обвинителния акт. Три часа се разправях с патолога, но е трудно да спориш с експерт, колкото и да е некомпетентен.
И понеже щатът не разполага с доказателства, се оказва принуден да изфабрикува някакви. Най-възмутителното от тях предостави арестантът доносник Саждата- подходящ прякор. Саждата лъже изкусно в съдебната зала, свидетелства непрекъснато и е готов да каже всичко, което поиска от него прокуратурата. По време на процеса срещу Гарди той отново се бе озовал в ареста по обвинения за продажба на наркотици и го заплашваха десет години затвор. Ченгетата се нуждаеха от показания и нищо чудно, че Саждата се бе оказал на тяхно разположение. Запознали го с подробностите за престъпленията, после прехвърлили Гарди от районния в окръжния арест, където бил и Саждата. Гарди нямал представа защо го местят, нито че попада в капан. (Това се случило, преди аз да се заема със случая.) Сложили Гарди в една килия със Саждата, който бил адски разговорлив и умирал от желание да помогне някак. Твърдял, че мрази ченгетата и че познава няколко добри адвокати. Освен това бил чел за убийствата на двете момичета и имал предчувствието, че знае кой ги е пречукал всъщност. А тъй като Гарди не знаел нищо за убийствата, нямало с какво да обогати разговора. Въпреки това двайсет и четири часа по-късно Саждата заявил, че е чул пълните му признания. Ченгетата го измъкнали от килията и Гарди не го видял повече. До процеса.
Саждата се беше спретнал за ролята си на свидетел, носеше риза и вратовръзка, беше подстриган и криеше татуировките си от съдебните заседатели. Преразказа със смайващи подробности „историята на Гарди“ - как проследил двете момичета в гората, как ги съборил от велосипедите им, запушил им устите, завързал ги, после ги измъчвал и изнасилил, смлял ги от бой и накрая ги хвърлил в езерото. Според версията на Саждата Гарди бил дрогиран и слушал хевиметъл.
Беше зрелищно изпълнение. Знаех, че е лъжа, също както Гарди и Саждата, ченгетата и прокурорите, а подозирам, че и съдията имаше своите съмнения. Въпреки това съдебните заседатели попиваха с отвращение всяка дума и гледаха с ненавист клиента ми, който бе стиснал очи и клатеше глава: не, не, не. Показанията на Саждата бяха шокиращо зловещи и богати на подробности и на моменти беше трудно да повярваш, че си ги съчинява. Кой умее да лъже така!
Обстрелвах Саждата с въпроси осем часа, цял един дълъг, изтощителен ден. Съдията стана раздразнителен, а съдебните заседатели бяха с помътени погледи, но аз можех да продължавам цяла седмица. Попитах свидетеля колко пъти е давал показания при наказателни дела. Отговори, че може би два. Извадих данни от архива, за да му освежа избледнелите спомени, и припомних деветте други процеса, в които беше направил същото чудо за нашите почтени и справедливи прокурори. След като опресних паметта му, го попитах колко пъти първоначално исканата за него присъда е била намалявана, след като е лъгал в полза на обвинението в съдебната зала. Той отговори, че нито веднъж, затова отново преминах през всеки от деветте процеса. Извадих документите. Показах пределно ясно на всички, особено на съдебните заседатели, че Саждата е лъжлив сериен доносник, който си осигурява по-леки присъди срещу изфабрикуваните си показания.
Признавам - ядосвам се в съда, а това често е пагубно. Изгубих самообладание и въртях Саждата на шиш толкова безмилостно, че някои съдебни заседатели започнаха да му съчувстват. Накрая съдията ми нареди да прекратя разпита, но аз не престанах. Мразя лъжците, особено онези, които се кълнат да казват истината, а после си съчиняват показания, за да осигурят присъда на мой клиент. Разкрещях се на Саждата, съдията се разкрещя на мен и в един момент като че ли всеки крещеше на всеки. А това не помагаше на каузата на Гарди.