Сигурно си мислите, че прокурорът е прекъснал своята процесия от лъжци с някой благонадежден свидетел, но за такова нещо се изисква поне капка интелигентност. Следващият също беше арестант, поредният наркоман, който свидетелства, че от коридора пред килията на Гарди го е чул как прави признания пред Саждата.
Лъжа след лъжа.
- Моля ви, накарайте ги да престанат - казва сега Гарди.
- Опитвам се, Гарди, правя всичко по силите си. Трябва да тръгваме.
3.
Водят ни в съдебната зала, която отново е претъпкана и натежала от напрегнато тревожно очакване. Днес е десетият ден от изслушването на свидетелите и аз вече съм напълно убеден, че в това затънтено градче не се случва нищо друго. Ние сме развлечението! Съдебната зала остава претъпкана от първото до последното чукче на съдията, има и правостоящи покрай стените. Слава богу, че е прохладно, иначе щяхме да плувнем в пот.
Всеки процес за убийство изисква присъствието на поне двама адвокати на защитата. Моят колега, вторият адвокат, се казва Тротс - пълен тъпанар, който трябва да си изгори дипломата и да прокълне деня, в който му е хрумнало да си покаже физиономията в съдебната зала. Той е от градче на трийсетина километра от тук, достатъчно далече според него, за да се предпази от неприятностите, свързани с участието му в кошмара около Гарди. Тротс доброволно пое предварителните стъпки с намерението да напусне кораба, ако се стигне до процес. Плановете му не се развиха според очакванията. Той оплеска досъдебните процедури, както само новак може да ги оплеска, а после се опита да се измъкне. Никакви такива, отсече съдията. Тогава Тротс си каза, че може пък да е приемливо да бъде втори адвокат на защитата, да понатрупа опит, да усети какво представлява истинският процес и така нататък, но след няколко смъртни заплахи просто престана да се старае. Смъртните заплахи за мен са ежедневие - като сутрешното кафе и лъжливите ченгета.
Подадох три искания за отстраняването на Тротс като втори защитник. Всички са отхвърлени, разбира се, затова с Гарди не можем да се отървем от кретена на нашата маса, който по-скоро ни пречи, отколкото ни помага. Тротс седи колкото се може по-надалече, макар че не го виня предвид хигиената на клиента ни.
Гарди ми каза преди месеци, че когато Тротс го разпитвал за пръв път в окръжния арест, се шокирал от твърдението му, че е невинен. Помежду им дори избухнал спор. Какво ще кажете за тази енергична защита?
И така, Тротс седи с наведена глава в края на масата и си води безполезни бележки с невиждащ поглед и нечуващи уши, но усеща втренчените погледи на всички, седнали зад нас, които ни мразят и искат да ни обесят заедно с клиента ни. Тротс си въобразява, че и това ще отмине и той ще продължи живота и кариерата си в мига, в който приключи процесът. Греши. Веднага щом стане възможно, ще внеса в Щатската адвокатска асоциация оплакване за нарушение на етичния кодекс и ще обвиня Тротс в „неефективна защита“ преди и по време на делото. Не ми е за пръв път, знам как да постигна целта си. Водя собствени битки с колегията и познавам играта. След като приключа с Тротс, ще му се иска да се откаже от адвокатската професия и да работи в автокъща за коли на старо.
Гарди заема мястото си по средата на нашата маса. Тротс нито поглежда клиента ни, нито продумва.
Прокурор Хувър се приближава и ми подава някакъв лист. Няма „добро утро“, няма „здравей“. Вече до такава степен сме изоставили учтивите обноски, че дори едно любезно кимване от който и да е от двама ни би било изненада. Ненавиждам го толкова, колкото и той мен, но аз имам предимство в надпреварата по мразене. Почти всеки месец се изправям срещу самодоволни прокурори, които лъжат, мамят, играят подмолно, създават препятствия пред защитата, пренебрегват етиката и правят всичко възможно да получат присъда дори когато знаят истината и тя им показва, че грешат. Така че познавам тази пасмина, тази порода хора в нашия бранш, които си мислят, че са над закона, защото самите те са законът. От друга страна, Хувър рядко си е имал работа с негодник като мен, защото - жалко за него - не са му се падали много сензационни дела и почти на нито едно от тях защитникът на обвиняемия не е бил такъв питбул. Ако по-редовно се сблъскваше със свирепи адвокати, щеше да ни мрази по-умело. За мен това е начин на живот.
Вземам листа и питам: