10.
Край на своенравните гърди
Виктория караше на юг по „Дикси Хайуей“. Нямаше търпение да каже новината на Стив.
Беше станала заместник-прокурор и имаше значка и пистолет за доказателство.
Специално назначен помощник областен прокурор към 11-ти Окръжен съд от името на област Маями-Дейд, Флорида.
Щеше да има статия в утрешните вестници. И нямаше да е последната.
Точно това им трябваше на „Соломон и Лорд“. Дело с висок обществен интерес. И победител. Убийство по време на извършване на углавно престъпление беше нищо работа за обвинението. В повечето дела за убийство държавата трябваше да докаже, че обвиняемият е действал злоумишлено. Но не и тук, където по правило се подвеждаше под отговорност. Ако Джералд Наш е извършил углавно престъпление и Сандърс е умрял в резултат на това, Наш беше виновен дори и да не е искал умишлено да причини нараняване, още по-малко смърт, и дори ако не е, както беше в случая, причинил смъртта.
„Драконовски може би. Но, хей, такъв е законът.“
Щяха да завалят нови дела. Големи дела. Можеха да зарежат някои от старите клиенти на Стив. Когато в началото й каза, че води дела за телесни повреди, Стив изобщо не спомена за стриптийзьорките от „Катеричките“. Аргументите на исковете му можеха да те накарат да се почувстваш наистина неловко.
„Мъж, който плаща, за да му танцуват топлес, поема риска да го ударят с уголемени и своенравни гърди.“
Край на своенравните гърди, реши тя.
„Държавата срещу Наш“ можеше да реши множество проблеми. Чековете щяха да идват постоянно. Добре, нямаше да забогатеят, но държавната работа щеше да отвърти кранчето с парите поне за момента. И когато новите клиенти заприиждаха с тлъсти хонорари, професионалният й живот със Стив също щеше да стане по-лесен. Нямаше повече да обират остатъците при разпределянето на делата в сутерена на Съдебната палата. Нямаше повече да има реклами по пейките на автобусите: „Соломон и Лорд. Говорим испански.“
Пое на юг покрай „Корал Гейбълс“ и се отправи към „Кендал“ и към „Съниланд Парк“, където Стив беше завел Боби да тренират бейзбол. Усети тръпката, която идваше с добрите новини и високите очаквания.
Беше се преместила да живее при Стив преди половин година, не без известни съмнения и страхове. Майка й, Айрини Лорд, известна като Кралицата сред приятелите си, семейството и продавачите в „Нейман Маркъс“, не одобряваше Стив по много показатели. Многобройните обвинения на Кралицата бяха разделени поравно между пари и обществено положение. Стив не изкарваше достатъчно. Не принадлежеше към Златното оперно общество. Беше свикнал да го пращат в затвора заради неуважение към съда. И трябваше да му опреш пистолет, за да го замъкнеш в неделя вечер до бюфета с морски дарове на кънтри клуба.
Първоначално майка й се опита да я разубеди да живее със Стив. Съветът й беше малко нещо старомоден. „Никой мъж няма да си купи крава, ако получава сметаната без пари.“
Отношението на Кралицата се промени, когато Стив й помогна да се оправи с един измамник, който я обра до шушка. „Щом Стивън те прави щастлива, скъпа, на мен ми стига.“ Това беше най-многото, на което беше способна, и трябваше да свърши работа.
Налице бяха и проблемите с различните им стилове на работа, разбира се. Но да се живее със Стив се беше оказало по-лесно, отколкото Виктория беше очаквала. Нямаше истински оплаквания, макар че се чудеше защо е нужно телевизорът да е включен на спортната програма двайсет и четири часа в денонощието.
Стив беше мил и грижовен. Боби беше благо настроен и любвеобилен. Виктория прекарваше колкото се може повече време с момчето и явно се беше превърнала в желан заместител на жестоката му майка.
И така, включила радиото на новинарския канал, по който се въртеше водещата новина за стрелбата в Делфинариума, Виктория се усмихна, докато отбиваше в паркинга на бейзболното игрище.
Да, времената бяха добри. И Стив щеше да се гордее с нея.
11.
Обичам мъжа, мразя тази усмивка
„Законите на Соломон:
3. При спор с жена, която е силна, интелигентна и пряма, се замисли за използването на хитрост, лукавство и измама.“
На Стив му се искаше да удари един тупаник на дебелака с ярмулката6, но реши, че това няма да помогне на Боби за отбора.
— Ние не крадем бази — рече Ярмулката.
— Какво искаш да кажеш с това „ние“, равине? — отвърна Стив.
— Не съм равин, господин Соломон, и вие го знаете. Да не би да се подигравате на религиозността ми?