— Няма да напусна. Не можеш да ме принудиш.
— Знам къде живееш, Соломон. Ти и твоят загубен вуйчо — той се обърна към агитката си. — Тъпакът живее в Саут Гроув, близо до Литъл Африка.
Боби никога не беше чувал да го наричат така, но, да, „Къмкуот Авеню“ беше на няколко пресечки от сърцето на африкано-американската част на „Коконът Гроув“. Опита да измисли какво да отвърне, нещо хапливо за социалното положение, но щеше да прозвучи прекалено тъпо, така че се отказа.
— Дори нямат басейн! — Чарли избухна в смях. — Къде плуваш, в обществения басейн ли? Някога хващал ли си краста?
Боби помисли да каже, че, да, понякога плува във Венецианския басейн в „Корал Гейбълс“, а друг път с делфините, но това щеше да предизвика само още обиди. Когато се сблъскаш с простотия, предразсъдъци и големи мускули, е най-добре да си мълчиш. Вуйчо Стив винаги така казваше.
— Знаете ли какво друго чух? Нашият словослагател си говорел с риби — Чарли ръгна Боби в гърдите. — Хайде, тъпако, кажи нещо на рибешки.
Боби искаше да отвърне: „Делфините на се риби. Те са бозайници. И никога не съм срещал делфин, който да е толкова тъп, колкото си ти.“
Но не го каза. Не каза нищо. Тръгна си, като реши как точно ще убие Чарли Ноавоно Лайното.
13.
Пукнатина в тухлената стена
„Законите на Соломон:
4. Работата на прокурора е да огради обвинението си с тухлена стена. Работата на адвоката е да събори стената или поне да я нашари с графити.“
Стив искаше баща му да му помогне за делото на Наш, но вместо това той го нахока.
— Не ставай глупак — каза провлечено Хърбърт Соломон. — Не можеш да водиш дело срещу собствената си жена.
— Татко, не те питам дали да поема делото. Питам те как да го спечеля.
— Ореш много близо до памука, синко.
— Дай да караме без селски метафори, а? — Стив подхвърляше топка в новата ръкавица на Боби, за да направи кожата по-мека. — Не съм някой от приятелите ти по чашка в „Алабама Джакс“.
— Синко, имаш два конфликта на интереси. Ако изгубиш, клиентът ти може да подаде жалба за неефективна защита, защото преценката ти е компрометирана. И да спечелиш, и да загубиш, рискуваш връзката си с тази прекрасна жена.
Обут с омазани с боя брезентови къси панталони, Хърбърт стоеше до плота в кухнята на Стив и си слагаше лед в чашата. Четири кубчета. Точно като Синатра. После си наля три пръста „Джак Даниълс“ — ама все едно бяха пръстите на Шакил О’Нийл, а не неговите. Лицето му имаше тен, дългата му сребриста коса беше сресана назад и хваната на опашка. На Стив неговият роден в Савана баща му приличаше на генерал на Конфедерацията, макар и евреин. Хърбърт продължаваше да говори в заповедна форма, остатък от дните му като съдия във Флорида.
— По-добре остави Виктория да си води делото, синко, и се дръпни настрани, по дяволите. Недей да прецакваш нещата с това момиче, защото честно казано, тя умее да прави много неща по-добре от теб.
— Благодаря ти за подкрепата, татко — Стив върза топката с връв за ръкавицата. Ако джобът беше по-мек и по-дълбок, Боби вероятно нямаше да изпуска всички мързеливи подавания.
— Отпусни юздите, синко. Виктория има шанс да си създаде име, остави я да го направи.
— Ами аз?
— Ти имаше тази възможност.
— Хей, кариерата ми не е приключила. Още съм млад в сравнение с останалите адвокати.
— Искам да кажа само: постави връзката си на първо място, подкрепи момичето си.
— Явно гледаш „Доктор Фил“, защото никога досега не си ми казвал подобно нещо. А и ти със сигурност не подкрепяше мама.
— Дрън-дрън! Боготворях жена си и обожавах децата си.
— Не си подкрепил никого от нас, татко. Всяка вечер клиенти или вечери с асоциацията, или съдебни конференции. Вечно някъде, вечно зает с твоите си дела. Де да ми беше давал по десет кинта за всеки бейзболен мач или дипломиране, което си пропуснал.
— Не бъди такова мрънкало — Хърбърт вдигна чашата и пресуши половината. — Бях добър баща на теб и на непрокопсаната ти сестра.
— Ако някога решиш да го подложиш на гласуване, ще загубиш с две към едно.
— Семейството е най-важното нещо на света. И времето, прекарано със семейството, е безценно.
— Откъде идва всичко това? Да не крадеш карти за „Холмарк“ от дрогериите?
— Сериозно говоря, Стивън. Двамата с Боби сте моят живот. За вас живея.
— Наистина ли? Боби има бейзболен мач в неделя. Ще дойдеш ли?
— Неделя? — Хърбърт отпи глътка и се замисли. Стив чакаше. Трябваше да изчака три глътки. — Не, в неделя ще запушвам лодката.