— Разбира се, когато и двамата сте от една и съща страна.
— Ами когато го победя на тенис? Отминава го със смях.
— Защото тенисът е твоята игра. Ти си играла в колежа. Той е обикновен хакер. Но съдебната зала му принадлежи. Тя е неговата самоличност. Там са му топките.
Виктория се замисли. Айлина масажираше пръстите на майка й — дърпаше всеки поотделно, сякаш доеше крава. Не беше честно. Да води обвинението на шумен процес за убийство беше голяма възможност. А и какво толкова се беше загрижила майка й за Стив?
— Защо се тревожиш, че може да загубя Стив, като и без това не можеш да го понасяш?
— Чувствата ми към Стив нямат нищо общо. Ти го обичаш. И той те обожава.
— Искаш да кажеш, че всъщност мислиш за мен?
— Какво толкова необичайно има?
Точно тогава Виктория реши. Беше просто, наистина. Даваше й съвет от предишно поколение. Не едно, а две може би. Кралицата си стоеше във времето на нейната майка. В днешно време жените нямаше нужда да отстъпват пред съпрузите си. Нямаше нужда да им се подчиняват. Или да се тревожат да не наранят крехките им чувства.
— Майко, няма да отстъпя.
Айрини издиша шумно — спря малко преди да се е превърнало във въздишка.
— Стига да си даваш сметка за риска.
— Може да има и друг начин.
— Какъв?
Виктория пъхна крак в хавлиения пантоф.
— Трябва да се връщам в кантората, майко.
— За къде бързаш?
— Трябва да пиша иск и досие на делото. Нещо, с което тотално ще изненадам Стив.
— Кажи ми, скъпа. Обичам изненадите.
— Няма да сразя Стив на процеса. Ще го победя сега, още преди да сме влезли в съдебната зала.
15.
Футбол и убийство
Виктория се двоумеше какво да облече. Обикновено се обличаше семпло и делово. Изискано и консервативно.
Не традиционно консервативно. По-скоро консервативно, ала Келвин Клайн. Нещо в блед туид, сако с едно копче над пола до средата на коляното.
Но днес беше различно. Днес щеше да се изправи срещу най-изобретателния съперник, на когото изобщо можеше да се натъкне — своя любовник и партньор.
Вече беше подала иск Стив да бъде отстранен като адвокат на защитата. В крайна сметка той беше свидетел на престъплението. Освен това беше нередно, ако не и направо неетично, прокурорът и защитникът да са съдружници и любовници.
Към иска с телбод беше защипано добре обосновано досие от двайсет и две страници, в което се цитираха няколко десетки случаи като прецедент. Нямаше съмнение, никакви неясноти, никакво основание за спор. Стив трябваше да отстъпи.
Както обикновено, Стив Акулата не беше отговорил на иска писмено. Щеше да разчита на речовитостта си, на умението си да танцува степ около пехотни мини.
След десет минути щяха да спорят върху иска пред съдия Гридли и Виктория беше сигурна, че още преди обед Стив ще излети от съдебната зала като досаден пияница от кръчма.
В момента всичките й притеснения бяха от модно естество.
Влезе в кабинета на съдия Гридли, облечена в огнено оранжево бюстие, отгоре със синя риза „Елън Трейси“. Полата „Армани“ беше в тон с бюстието, а чантата й с документи „Ермес“ се връзваше с ризата.
Ярко оранжево и крещящо синьо. Цветовете на Университета във Флорида. Само защото „Държавата срещу Наш“ се беше паднало на съдия Ървин Гридли, почетен Бул Гейтър10, едно от най-големите и най-гадните влечуги в целия щат.
Беше решила да спретне този евтин номер, след като видя как се издокара Стив сутринта. Синьо сако, оранжева риза и тъпата връзка с алигаторите. Безсрамник. Не й оставаше друг избор. След като той излезе за някакво ранно изслушване, тя внимателно подбра какво да облече.
Влезе в кабинета. Съдия Гридли не се виждаше никакъв. На стените висяха обичайните плочки и снимки; в бюфета имаше богат асортимент от футболни топки, шлемове, фланелки и копие на последния трофей от националния шампионат. Върху бюрото на Негова чест имаше препарирана глава на алигатор със зъбата усмивка.
Стив вече седеше на заседателната маса и си показваше зъбите на акула.
— Изглеждаш като преграда по магистралата — каза вместо поздрав.
— А ти си пълен измамник. Випускник на Маями, облечен с цветовете на „Алигаторите“.
Съдия Гридли влезе с гръм и трясък, издокаран в черната си тога, от която се подаваха оранжево-сини тиранти. Дебел, плешив и трифокален, той се пльосна в стола си с висока облегалка.
Стив веднага започна да си тананика „Ние сме момчетата от Стара Флорида“.
— Какво, по дяволите, правите вие, влюбените птички, от двете противоположни страни на масата? — попита съдията със своя акцент от вътрешността на полуострова.