Выбрать главу

— Но футболният мач не е дело за убийство — възрази Виктория.

— Така е, по дяволите! Футболът е по-велик. Тази съдебна зала вижда стотици дела за убийство на година. Но нещо като „Флорида“ срещу „Клемсън“… е, това се случва само веднъж годишно.

Виктория се запъна. Не знаеше как да отговори. Явно нямаше дело, което да опровергае представата, че университетският футбол е по-важен от убийство по време на извършването на углавно престъпление. От другата страна на масата Стив мълчеше, без изобщо да се опитва да прикрие вбесяващата си усмивка.

— Но нека ви попитам едно — продължи да разсъждава на глас съдията. — Двамата няма да си галите краката под масата, нали?

— Със сигурност — отвърна Виктория.

— Не, докато сме в съда — съгласи се Стив.

— Вие се карате непрекъснато и когато сте от едната страна на масата. Според мен няма голям шанс да сключите тайно споразумение, затова съм склонен да ви оставя да се хванете за гушите. Искът на обвинението за отстраняване от делото е отхвърлен.

„О, не. Този съдия явно прекалено дълго е играл футбол без шлем.“

— Но, Ваша чест — рече Виктория, — адвокатите трябва да са готови да убиват. Да сразят противника. Когато има връзка, едва ли може да се очаква…

— Влакът напусна гарата — съдията натисна прекъсвача и влакът изсвири ту-туу! — Заедно ще водите делото. Сега изчезвайте и двамата. Вървете вкъщи да мислите.

— Какво да мислим?

— Как да водите дело през деня и да се съешавате през нощта — отвърна съдията и наду свирката за едно последно дълго ту-туу!

16.

Танто за кукуригу

С нахлупена над очите шапка, за да не му блести слънцето, Боби стоеше в дясната част на полето с кръстосани крака и с дясната си ръкавица пъдеше комарите от врата си. Гледаше как удължената му сянка се протяга към оградата на игрището и се опитваше да изчисли точния ъгъл, под който пада слънцето. Ако знаеше колко е, можеше да изчисли дължината на сянката си с точност до десет сантиметра.

Умът му се отплесна. Не мислеше за питчъра или батсмана, или за последствията от топката, която летеше към него. Мислеше за дъвката в устата си — беше изгубила вкуса си, за осите, които жужаха около дивите цветя, и за Чарли Ноавоно.

Какъв е най-добрият начин да убие Лайното?

Отрова?

„Рисовете“ от Бет Ам водеха с 9 на 6, но не благодарение на Боби. Той изкара в аут два пъти и последния път пропусна слаба топка към първия бейзман. Дотук никой от отбора на „Пионерите“ от Плимутската църква не беше пращал висока топка в дясната част на полето.

„Някой от цианидите? Да го сипя в кока-колата му?“

Кретенът беше направил два хоумръна, като всеки път, когато стъпеше върху начална база, позираше с изпъчени гърди, та да може баща му да го снима с видеокамерата.

„Пластичен експлозив? Да го гръмна и право в Небесното царство?“

Краят на седмия ининг, последния ининг в Неделната училищна лига на Палмето. Боби смътно си спомняше, че има още две хвърляния. После играта свършваше и той можеше да се разкара от слънцето.

„Харпун? Дядо стреля по омарите… когато наоколо няма брегови патрул.“

Чудеше се защо се бавят толкова. Чак сега забеляза, че базите са пълни с „пионери“. Чу удара на бухалка, която фраска кожена топка. Погледна нагоре.

О, ужас!

Висока топка над главата на бейзмана на втора база в дясната част на полето. Боби се понесе с всички сили, кълбо от лакти и колене. Искаше му се да може да тича като вуйчо Стив, гладко и бързо.

— Хвани я, глупако! — крещеше Чарли Ноавоно от централното поле.

Топката стигна до апогея си; започна да пада. Мозъкът на Боби изпука.

„Хвани топката и играта свършва.“

„Ако падне пред мен, е само една точка. Една обиколка, може би две. Пак ще водим с една обиколка.“

„Или мога да се хвърля и да я хвана.“

По телевизията винаги показваха подобни полети на топката в класацията с най-добри моменти. Играчите от Висшата лига го правеха да изглежда адски лесно. Плъзгаш се напред; протягаш се и хващаш топката отдолу точно преди да докосне тревата; вдигаш ръкавицата, за да покажеш на рефера, че хващането е чисто.

„Давай!“

Боби опита да се плъзне, но краката му се оплетоха и той полетя напред с разперени ръце, сякаш го бяха простреляли в гръб. Секунда по-късно усети как топката го удари по задника и падна на земята.