Наш се инатеше и клатеше глава. От избелелия му оранжев гащеризон се носеше затворническа воня, а и май беше поотслабнал от затворническата помия.
— Страхувахме се, че ще останат тук и ще ги хванат отново. Или просто ще се върнат в канала, когато отново отворят вратата. Така поне каза Сандърс.
— Племенникът ми твърди, че не е прав.
— Не знам. Сандърс знаеше всичко за делфините. Дори и латинското им наименование. Tursiops нещо си.
„Значи още по-зле“, помисли Стив. Щом Сандърс бе знаел толкова много, значи беше излъгал Наш. Но защо?
— Да започнем отначало — рече Стив. — Сандърс е предложил да намери лодка, нали така?
Наш кимна.
— Каза, че може да намери яхта с кран и цистерна със солена вода.
— А двамата мъже на борда откъде се взеха?
— Не знам. Знам само, че работеха за Сандърс.
— И нямаш никаква представа къде мога да ги намеря?
Наш бръкна с пръст в едното си ухо. Това не го направи да изглежда по-умен.
— Запознах се с тях чак когато ни докараха джетовете в Кий. Така и не ги попитах за имената, а и те не си ги казаха. За последно ги видях, когато ни спуснаха тримата с Пешън и Сандърс.
— Можеш ли да ги опишеш? Как изглеждаха?
— И двамата бяха около трийсетте, в добра форма.
— Супер. Ще търся заподозрени по фитнес залите.
— Майната ти, пич! Беше тъмно. Бяха с плетени шапки. Така и не ни погледнаха в очите.
— Нещо? Татуировки. Недъг. Три ръце?
Наш явно се замисли. От усилието устните му се отпуснаха и той отвори уста, сякаш беше получил удар.
— Единият беше много мускулест, а другият по-скоро жилав. Имаше белег на ръката отпред.
— На коя ръка?
— Не си спомням. Не беше точно белег. По-скоро липсващо парче, върху което беше присадена тъкан. Сякаш го беше одраскал куршум.
— Някой от двамата каза ли нещо?
— На мен не.
— На Сандърс тогава?
Наш отново повдигна рамене. Мързеливо повдигане на кръшкач.
— Спомням си само, че точно преди да спуснем джетовете във водата, Сандърс спомена нещо, че вятърът се усилвал, и попита дали Гълфстрийм ще е бурен. Единият му отговори да не се тревожи за това.
— Точно с тези думи ли? „Не се тревожи за това?“
— По-скоро беше: „Престани да се тревожиш. Ти си свърши твоята работа, ние ще си свършим нашата.“
— Защо е трябвало да пресичате Гълфстрийм? Ако сте щели да пускате делфините, сте можели да излезете в открито море, без да се отдалечавате толкова.
— Не съм се замислял върху това. Двамата с Пешън нямаше да ходим заедно с тях. Щяхме да зарежем джетовете под Рикънбекър и после да вземем колата й.
— Значи изобщо не си питал Сандърс защо ще си прави труда да хваща делфините, да ги кара някъде и после отново да ги пуска на свобода?
— Просто реших, че Сандърс иска да ги пусне при Бахамите, където има много риба.
— Защо просто да не ги заведе в „Червения омар“?
— Добре де, може и да не съм обмислил добре нещата. Може и да не съм ги планирал както трябва.
— Изобщо не си ги планирал. Сандърс го е направил вместо теб. Може би с помощта на Пешън.
Наш изглеждаше смаян, сякаш никога не му беше хрумвало такова нещо.
— Според племенника ми не сте освобождавали делфините, а сте ги отвличали.
— Няма начин! Вярвам, че животните имат определени неотменни права. Знаеш го.
Изглеждаше искрено засегнат и говореше така, сякаш може да му се има доверие. Доверчив глупак. Беше оставил Сандърс, човек, когото почти не познава, да ръководи работата. Не познаваше хората, които работеха за Сандърс, и собствената му приятелка беше изчезнала, без изобщо да му се обади. Сега Сандърс беше мъртъв и заради древна дивотия в закона Наш го очакваше доживотен затвор, макар че единственото му насилствено действие беше да счупи ключалката на вратата на канала.
Технически Наш беше виновен в убийство, извършено по време на углавно престъпление. Но Стив вече започваше да го съжалява. Бяха го използвали, без изобщо да разбере. Момчето беше като изоставено кученце, а Стив нямаше каишка, за да го заведе у дома.
Стив искаше да открие двамата мъже от изчезналата лодка. Искаше да открие Пешън, изчезналата приятелка. Искаше да открие мирно решение на Близкоизточния въпрос. Но точно сега не разполагаше с нищо, което да му помогне.
— Вярваш ми, нали, Соломон?
— Да.
— Защото ти казвам истината, по дяволите!
— Добре, разбрах.
— Но въпреки това яко съм го загазил, нали?
— Да.
— Какво ще правим тогава? В съда имам предвид?
— Преди да измисля нещо по-добро, защитата на чука.