— Е, и какво искате от мен? — попита Стив.
— Важни хора искат да разберат какво е казал Сандърс на Наш.
— За кое?
— Най-вече къде сме възнамерявали да ходим.
Стив се сепна. Тези момчета нямаха нищо общо с Движението за освобождение на животните. И щом Сандърс бе работил за тях, и той също не беше имал нищо общо с движението. „Тук не става дума за правата на животните. Изобщо не е ставало. За какво тогава е всичко това, по дяволите?“
— Дори и Наш да е споделял, не мога да ви кажа…
Още една длан по тила.
— Със сигурност можеш — рекоха Каубойските ботуши. — Или ти ще си Мистър Кафяв. Като лайната в гащите ти.
— Но Наш не знае нищо. Сами го казахте. Трябват му две ръце, за да си намери оная работа.
Главоболието в черепа му задълба. Някога в университета един питчър от Тулейн го беше праснал по главата. Шлемът му се беше сцепил и той беше започнал да вижда двойно. Сега започваше да се чувства така, сякаш отново го бяха цапардосали с бухалка.
Колата спря пред Съдебната палата. Стив не беше разбрал, но се бяха движили в кръг.
— Той казва истината — заяви шофьорът на приятеля си, преди да се обърне към Стив. — Слизай.
Щом краката на Стив стъпиха на паважа, вратата се затвори с трясък и черният линкълн отпраши с регистрационния си номер от Хилсбъроу Каунти.
S-3-J-1.
Успя да види само това, преди колата да завие зад ъгъла. Прокара ръка през разрошената си коса, натъпка ризата си в панталона и си оправи вратовръзката. После заизкачва стъпалата по две наведнъж. Беше закъснял за заседанието.
21.
Пак с неговите глупости
— Сигурна съм, че господин Соломон ще дойде всеки момент, Ваша чест. Днес има страшни задръствания.
Виктория често извиняваше Стив, когато се явяваха заедно на дело. Сега, макар че бяха противници, продължаваше да го защитава.
— А-ха — съдия Гридли, с тога, беше на съдийската банка. Виктория — с идеална стойка — беше зад масата на обвинението.
Някои съдии можеха да те осъдят за неуважение на съда заради закъснение. Други налагаха глоби, петачка на минута, средствата отиваха за „Фонд Пица“ на нуждаещите се пристави. Но съдия Гридли изглеждаше забележително жизнерадостен, докато прелистваше притурката към някакъв таблоид, озаглавена „Сигурните залози на Лу“.
Вратата се отвори със замах и Стив влетя в залата. Изглеждаше така, сякаш току-що е минал на автомивка. Разрошена коса, потни петна по ризата, кожата покрай ушите му беше мораво червена. Оправи сакото си и затегна възела на вратовръзката, докато се провираше бързо през люлеещите се врати към масата на защитата.
— Добър ден, Ваша чест.
После притеснено се усмихна на Виктория.
— Какво ти се е случило? — попита тя.
— После. Давай да свършваме с това.
— А, господин Соломон ни удостои с присъствието си — любезно се обади съдия Гридли, без да вдигне поглед.
Стив леко се поклони.
— Моля за извинение, Ваша чест.
— Едно бързо допитване, преди да се заемем с иска на защитата — съдията затвори „Сигурните залози на Лу“. — Какви са залозите ти за „Флорида Стейт“ в Маями тази събота?
— По принцип не залагам срещу „Кейнс“ в Оранжевата купа — отвърна Стив.
— Мъдра политика — благосклонно отговори съдията.
— Но тези национални шампионати, изглежда, са вече в миналото. Бих заложил на „Ноулс“.
Съдията изръмжа одобрително и си отбеляза нещо върху притурката.
— Добре, господин Соломон. Вие сте на ред. Вдигнете парата на локомотива.
Преди Стив да успее да си отвори устата, Виктория заяви:
— Искът на защитата може да се окаже без значение, ваша чест. Нямах време да обсъдя това с господин Соломон, но обвинението иска да предложи споразумение.
— Чудесно. Винаги се радвам, когато мога да си разчистя календара. Двамата имате колкото време искате, докато аз проверя мачовете на Голямата конференция.
Съдията облиза палец и започна да прелиства вестника.
Стив прошепна на Виктория:
— Двама мъже ме нападнаха отвън.
— Какво! Кой?
— По-късно. Какво е това споразумение?
— Рей Пинчър го предлага.
— Сам?
— Не. Щатският прокурор го е помолил.
— Защото федералните разследват Движението за освобождение на животните? Или нещо друго? Друго разследване?
— Откъде знаеш?
Стив изпусна въздишка, която почти можеше да се види.
— Някой си играе с нас, Вик.
— Какво искаш да кажеш?
— Стрелбата е само върхът на айсберга. Федералните са замесени. Пинчър — също. Плюс двама мъже с линкълн с регистрация от Хилсбъроу Каунти. Голяма конспирация.