— Конспирация за какво?
— Не знам още, Вик. Божичко, не ми се цупи. Само допреди няколко минути бях отвлечен.
Тя подозрително присви очи.
— Истина е. Беше петминутно отвличане, но въпреки всичко…
— И съм сигурна, че си докладвал за това отвратително престъпление в полицията.
— Не още, но…
Тя въздъхна.
— Току-що ти направих предложение за споразумение. Клиентът ти е в ареста. Не искаш ли да го обсъдиш с него?
Стив се обърна към съдийската банка.
— Ваша чест, преговорите приключиха. Никакво споразумение. Делото влиза в съда.
Съдията въздъхна и отново сгъна подлистника със залаганията.
— Сигурен ли сте, господин Соломон? Струва ми се, че мостът под влака ви се клати.
— Сигурен съм, съдия.
— Така да бъде. Да чуем иска ви.
— Да, сър — отвърна Стив, след което прошепна на Виктория: — С хубав тоалет си днес.
— Благодаря.
— Откъде си го взела? От бутика на библиотекарките?
— Стив, какви ги вършиш?
— Загрявам. Пробно замахване — той й намигна и цъкна с език. — С този колан, дето си го препасала, изглеждаш много строга.
— Това е тоалет за съда. Как трябва да изглеждам?
— Не и като републикански сенатор от Канзас.
— Господин Соломон — подкани го съдията.
— Злоупотреба с власт! — избоботи Стив.
— Как така, господин Соломон?
— Или със служебно положение? Все ги бъркам. Обвинението трябва да бъде наказано заради укриване на доказателства от страна на госпожица Лорд. Става дума за отказ за сътрудничество. Прикриване. Тъмни сделки.
— Можете ли да бъдете по-конкретен, господин Соломон?
— Поисках да ми бъде предоставен достъп до всички документи, свързани с покойния Чарлс Дж. Сандърс, пенсиониран заместник-командир от Флота на САЩ. И какво ми даде отсрещната страна? Изцяло редактирано лично военно досие. Разквартировъчен билет — секретно. Командващ офицер — секретно. Мисии — секретни. Документите му за пенсиониране липсват.
— Ваша чест, дадохме на господин Соломон всичко, което ни дадоха от Военноморския флот. Може да се оплаче във Вашингтон.
— Ами записа от охранителните камери? — попита Стив. — Делфинариумът има охранителни камери на дока. Те могат да покажат точно какво се е случило между Гризби и Сандърс. Поискахме записите и не получихме нищо. Нула. Таратанци.
— Господин Соломон много добре знае, че системата е била повредена от токов удар седмица преди инцидента. Камерата не е работела.
— Също като при Ричард Никсън, съдия. Изтрити касети. Липсващи досиета. Прикриване на оневиняващи доказателства.
Виктория се извърна към Стив.
— Нищо не е изтрито. Нищо не е скрито. Ако имах нещо оневиняващо, щях да ти го дам веднага. Толкова си вбесяващ…
— Съдия, бихте ли помолили госпожица Лорд да се обръща към вас и да се въздържа от язвителни лични забележки?
— Язвителни забележки?!
— Лицето ти е цялото червено. Внимавай да не пръснеш колана.
— Ти си най-гнусният адвокат, с когото…
— Си спала?
— По дяволите, Соломон — изсъска Виктория.
— Ето пак почна, съдия.
В съдебната зала се разнесе пронизително изсвирване. Двамата се сепнаха и се обърнаха към съдията. Съдия Гридли спря да натиска копчето, с което издаваше сигнал досущ като парна свирка.
— Ударете спирачки и двамата. Стигате до гарата.
Виктория знаеше реда. Едно надуване на свирката означаваше „Намалете парата“. Две надувания — „Нито дума повече“. Три свирвания и отиваш на топло за неуважение на съда.
— Имате ли още аргументи, господин Соломон? Имам предвид правни аргументи.
— Не, Ваша чест. Ние искаме, не, ние настояваме, съдът да се произнесе с цялата си строгост и да свали всички обвинения заради непристойно поведение от страна на прокуратурата.
Стив си седна и Виктория се обърна към съдията:
— Ваша чест, просто не знам откъде да започна. Имам чувството, че цяло стадо плъхове ми гризат краката.
— Понеже обувките ти са прекалено тесни — прошепна Стив.
— Господин Соломон отправя обвинения без никакво основание. Трябва да бъде порицан и…
— Но са много хубави — продължаваше да я дразни Стив. — Нови ли си ги купила?
— Спестете си думите, госпожице Лорд. Искът на защитата за санкции се отхвърля. — Съдия Гридли се измъкна от тапицирания си стол и се запъти към вратата зад банката, като добави ходом: — А сега се сдобрете и се целунете.
Стив се приближи до масата на обвинението и се наведе през нея.