Сандърс спрял и казал на Гризби, че не иска неприятности, просто искал да освободи делфините. После настанал пълен ад.
Двама души с джетове изревали в канала и подкарали делфините.
Гризби насочил пушката си към Сандърс и му наредил да си даде пистолета и да върви към дока. Гризби искал да стреля по нарушителите с джетовете, поне да ги сплаши. Сандърс отказал да помръдне, отказал да си даде пистолета. И така осигурил на съучастниците си време да подгонят делфините по канала. Гризби викал и заплашвал, но онзи го предизвикал:
— Ти не си убиец, Гризби.
— Не ме предизвиквай.
Но Сандърс го предизвикал, поне според думите на Гризби — тоест извадил колта. Гризби стрелял с пушката и част от сачмите го улучили в бедрото, но само го съборили на колене.
В: Когато сте го улучили, Сандърс е изпуснал пистолета, нали, господин Гризби?
О: Предполагам, но не мога да кажа със сигурност. Беше тъмно. Бях уплашен. Действах по рефлекс.
В: Значи, докато Сандърс е на колене, целият в кръв и обезоръжен, този ваш „рефлекс“ ви кара да заредите пушката?
О: Да, сър.
В: И пак „по рефлекс“ се прицелвате в гърдите на Сандърс?
О: Вероятно така съм направил.
В: И накрая „по рефлекс“ сте дръпнали спусъка и сте произвели изстрела, който го е убил?
О: Всичко стана много по-бързо. Страхувах се за живота си. Вие не бяхте там. Не можете да си седите на тапицирания стол и да ме съдите.
Нелош отговор. Справедливото възмущение изглежда искрено, когато не преиграваш. Гризби щеше да се справи идеално пред съдебните заседатели.
Нищо от веществените доказателства не противоречеше на твърденията му. Нямаше как да ги обори. Стив пренасочи мислите си към покойния Чък Сандърс. Морски тюлен. Леководолаз. Герой от Персийския залив. Добре, започваш със смелост и умения, всичките там неща от специалните сили. Няма ли продоволствие, ще яде змии и ще пие пикня. Така че със сигурност би се справил с Гризби. Ако е вярвал, че Гризби няма да го застреля, вероятно е нямало да му пука и е щял да се отдалечи от въоръжен и уплашен мъж. Но съвсем различно е, щом е тръгнал да вади пистолета си.
„Насочиш ли пистолета си към мъж с пушка, трябва да стреляш. Трябва да го убиеш.“
Сандърс е отишъл в Делфинариума да краде делфини, а не да убива хора. Не е типично за човек с неговото минало и липса на криминално досие.
„Това е парченцето от загадката, което не пасваше.“
Ами двамата здравеняци, които бяха сгащили него? Те бяха чакали на лодка от другата страна на канала, готови да отвлекат делфините. Но защо? Къде са искали да ги откарат? И кои, по дяволите, бяха „важните хора“, които искаха да разберат какво е казал Сандърс на Наш?
Всичко това, взето заедно, водеше до един повтарящ се въпрос без отговор: „Какво всъщност е ставало през онази нощ?“ Стив не знаеше и с основание смяташе, че и клиентът му също няма никаква представа.
23.
Неприятна изненада
Боби викаше Спънки и Мисти. Наум. Опитваше се да се свърже телепатично. Първо с думи, после с цъкания и свиркания на делфински.
Ами защо не? Изпращаме радиосигнали в открития космос и се надяваме някой извънземен да ни се обади по телефона у дома. В нашия дом.
Боби беше прочел всички книги на доктор Джон Лили за делфините. Разбира се, много учени го смятаха за побъркан, доктор Дулитъл, ама надрусан. Но нима всички пионери не бяха очерняни по един или друг начин?
Доктор Лили смяташе, че делфините не само имат свой собствен език, но и композират музика. Твърдеше, че в древността делфините създали общество с действащо правителство и фолклор, който се предавал от поколение на поколение. Доктор Лили искаше да бъде създаден делфински народ от китове и делфини и той да бъде признат като независим от ООН. Фактът, че предписваше ЛСД както на себе си, така и на делфините, не му помагаше особено в научните среди.
Боби не приемаше всичко от твърденията на доктор Лили едно към едно, но някои неща имаха смисъл. Той знаеше, че делфините имат морален кодекс да спасяват ранени или болни животни. Знаеше, че умът на делфините е по-голям от човешкия. Дълбоко в сърцето си вярваше, че делфините изразяват чувствата си горе-долу по същия начин като хората. Беше убеден, че могат да обичат и да бъдат обичани. Не знаеше обаче дали Спънки и Мисти усещат това, което той чувстваше сега. Пълно отчаяние.