— Ще поговоря с Крейндлър.
— Какво ще му кажеш?
— Ще призова логиката му.
„След като го опра в мрежата и му кажа, че ще му е трудно да яде пица със счупена челюст.“
Чу пред къщата да спира кола. Виктория.
— Дай ми секунда, хлапе. Трябва да се извиня на Вик.
— Защо? Пак ли направи някоя глупост, вуйчо Стив?
— Опитах се да й наложа санкции за неетично поведение.
— Беше ли неетична?
— Разбира се, че не.
— И ще се опиташ да й се извиниш?
— Точно така.
Раменете на момчето отново увиснаха.
— Едва ли ще успеем да излезем от къщи, преди да се стъмни, вуйчо Стив.
24.
Приказка за двама влюбени
„Законите на Соломон:
7. Акула, която не може да хапе, е просто русалка.“
Виктория отпушваше бутилка шардоне. Обикновено не близваше вино преди вечеря. Стив не знаеше лош знак ли е това, или добър.
— Здрасти, Вик — понечи да я прегърне, но тя се извърна.
„Лош знак.“
Наля си чаша вино. Не отвърна на поздрава му. Не му предложи чаша. Е, нищо. Той предпочиташе бира.
— Вик, искам да поговорим за делото. Мисля, че трябва да потърсим мъжете, които ме нападнаха днес.
— Ние?
— Ти. Прокуратурата. Ти разполагаш с всички средства. Онези двамата държат ключа към разрешаването на делото.
Тя отпи глътка, достатъчно голяма, за да бъде наречена направо гълток.
— Не и на моето дело.
— Не искаш ли да разбереш истината?
— Ето я истината: клиентът ти е извършил углавно престъпление. Някой е бил убит по време на извършването на углавното престъпление. Убийство по време на извършване на углавно престъпление. Делото е приключено.
— Защо си затваряш очите? Ти си служител на правораздаването, поне временно.
— Искаш ли да стане за постоянно, Стив?
— Ох!
— Какво по-точно искаш от мен, освен да ме направиш за смях пред съдия Гридли?
— Двама мъже ме отвлякоха от улицата. Искам да подам жалба.
— А-ха. Така нареченото ти „отвличане“.
— Така наречено ли?
— След всичките ти номера, Стив, откъде да знам? Искаш да подадеш жалба. Върви утре в полицията и я подай.
— Можеш поне да провериш регистрационния номер вместо мен. Запомних го отчасти.
— Колата вероятно е открадната.
— Това може да е следа. Откъде са я откраднали? Имало ли е свидетели? Човек никога не знае, докато не се разтърси.
— Не е моя работа, Стив.
— S-3-J-1. Черен линкълн. Само това видях. Хилсбъроу Каунти.
— Не искам да говорим за това.
— Но има загадка, която…
— От двете срещуположни страни сме.
— Само технически.
— Точно така. А на теб не ти пука за технически подробности. Като етичния кодекс например. За нормите на поведение. За правилниците и процедурите, които всички останали следват. Не уважаваш върховенството на закона! Красотата на закона. Самият закон.
— Добре де, виждам, че си малко разстроена…
— С нищо не се различаваш от клиентите си. Даже си по-лош от тях. Прекалено недисциплиниран си, за да бъдеш адвокат. Може би дори прекалено недисциплиниран и за да си престъпник. Трябваше да си избереш друга професия. Анархист би ти подхождало най-добре.
— „Антихрист“ ли каза?
Бузите й почервеняха от гняв.
— По дяволите, Стив! Знаеше, че не задържам доказателства. Защо казваш такива неща в съда?
— Опитвах се да подам жалба.
— Фалшива жалба.
— На това се вика „адвокатлък“.
— Вика му се „лъжене“!
— Между двете има доста голяма разлика.
— Харесва ти, нали?
— Какво да ми харесва?
— Да си Стив Акулата.
— Това ми е работата, Вик. Когато съм в съда, ще има кръв във водата.
— Не и ако играеш по правилата.
— Акула, която не може да хапе, е просто русалка.
— Искаш да кажеш, че съм слаба ли? Хайде нанеси ми най-страшния удар, който можеш, здравеняко. Ще играя по правилата и пак ще те победя.
Стив отвори вратата на хладилника и се скри зад нея, сякаш търсеше заслон от бурята.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Стив? Ти си незрял. Ти си безотговорен.
— Това са два проблема.
— Ти си дете.
— А твоят проблем е, че си мислиш, че законът е написан върху камък.
— Така е, по дяволите! Затова е закон!
Стив реши да изчака. Грабна една бира „Моримото“. Можеше да се наложи да чака дълго.
— Не можеш да си измисляш собствени правила на поведение — уведоми го тя.