— Нямам търпение.
— Ето кое е шантавото в цялата работа, Вик. Клиентът ми непрекъснато ругае военнопромишления комплекс. Порочният съюз между големия бизнес и разпалващите войни политици. Областният прокурор е само малко зъбче в колелото на конспирация и корупция. Всичките тези левичарски простотии от момче, което не е много умно. Но знаеш ли какво, Вик? Джералд Наш е прав. Това копеле е било право още от първия ден.
28.
Разбивачи
Треньорът Крейндлър каза на Боби, че може да подава. Но само на тренировка. И само на два батсмана.
И това беше нещо. Каквото и да беше казал вуйчо Стив на треньора — или с каквото и да го беше заплашил — явно вършеше работа.
„Но къде е вуйчо Стив сега?“
Лепкава вечер. Комари и мушици бръмчаха под блясъка на прожекторите. Боби беше целият плувнал в пот и очилата му се бяха замъглили.
Нервно пристъпваше в прахта на игрището, както беше виждал, че правят питчърите по телевизията. С една разлика. Те никога не си закачаха шпайковете и не се препъваха. Вече на два пъти за малко да падне, а още така и не беше подал.
Вуйчо Стив закъсняваше. Беше му се обадил от колата и беше казал, че има задръстване на „Дикси Хайуей“. Боби искаше да го попита за хващането при права топка, но вуйчо му се беше съсредоточил върху процеса.
— Боби, какво знаеш за Военноморския бозайнически спецотряд?
— Не много. Повечето е засекретено.
— Но си чувал за него.
— Пишат разни неща в интернет, но няма как да се разбере дали е истина.
— Какви неща?
— Делфините били дресирани да изстрелват токсични стрели по вражески плувци или да ги дърпат надолу и да ги давят, такива неща.
— Боже, това придава ново значение на израза „мокри поръчки“.
— Самоубийствени мисии също. Делфини, натоварени с експлозиви, атакуват лодки на терористи. Побъркана работа.
— Истина ли е?
— Не знам. Трябва наистина да си ненормален, за да направиш нещо такова на делфин.
Сега Боби се чудеше доколко ще може да подава без вуйчо си.
— Давай, Робърт — извика му треньорът от другата страна. Носеше тениска с надпис „Крейндлър означава кашер“ и се беше надвесил над кетчъра, заел позиция.
Бари Рот стоеше на мястото на батсмана. Слаб, жилест, водещ играч на „Рисовете“. Бърз замах, биваше го с единичните удари. Не беше лошо момче, поне в сравнение с Чарли Ноавоно Лайното.
Кетчър беше Мигел Хуарес. Семейството му не беше от Бет Ам, но бащата на Мигел работеше като охрана в синагогата, а нито едно еврейче не искаше да хваща. Мигел имаше къси яки крака и можеше да разкара рънър от втора база, без да се напряга кой знае колко. Боби чакаше знак. Мигел размаха един пръст.
Фастбол.
Боби завъртя топката в ръка, прокара показалеца и средния си пръст по шевовете. Усука се целият. Изглеждаше така сякаш не може да си координира движенията. Но ръката му беше като камшик.
Метна.
Топката полетя право към главата на Бари Рот.
Краката на Бари изхвърчаха във въздуха, когато се стовари в прахоляка; топката профуча чак до бек стопа.
— Бол!23 — извика треньор Крейндлър. — Робърт, внимавай, без брашбек24.
Но вуйчо Стив му беше казал да не се страхува да хвърля вътре.
„Вътрешността на плочата е твоя. Трябва да я отнемеш от батсмана.“
Побиха го тръпки. Ами ако улучеше Бари? Ами ако го наранеше?
— Какво чакаш, Соломон? Ханука ли? — крещеше Чарли Ноавоно и жонглираше с три бухалки, за да покаже мускули тоя кретен.
Мигел Хуарес му направи знак за още една бърза топка. Боби се усука и метна пак. Високо и широко. Мигел не можа да я хване. Втори бол.
Бари Рот се запъна още повече. Още едно подаване. Боби се беше напрегнал от дългото висене. Топката се зарови в прахта, преди да стигне до плочата. Трети бол.
„Къде си, вуйчо Стив?“
Боби опита да се успокои, но не можа. Стисна още повече топката и тя се изстреля като семка от диня. Издигна се право нагоре и падна на десет крачки от плочата.
— Бол! — извика Крейндлър. — Още веднъж, Робърт.
Треньорът изглеждаше недоволен, сякаш да позволи на Боби да мята беше едновременно и досадно, и загуба на време.
— Чарли, върви и се развърти няколко пъти — рече Крейндлър и се усмихна на любимеца си.
Чарли важно се запъти към плочата, без да изпуска от поглед Боби, който дишаше учестено и си оправяше ръкавицата.
Протакаше.
Боби се стегна от напрежение, сто гълъба пърхаха в гърдите му. Опита се да си спомни всичко, на което го беше учил вуйчо Стив.