Затича се към вратата на стълбището и за малко не претрепа двама млади адвокати в шикарни костюми, които душеха за работа из коридорите на съда. Взимаше стъпалата по две наведнъж, прескачаше през перилата на завоите, за да скъсява разстоянието.
Етажите прелитаха.
Изскочи през вратата на фоайето.
Обичайните заподозрени. Ченгета. Надзорници. Чиновници. Служебни защитници. Прокурори. Зрители, свидетели и адвокати. Щураха се насам-натам и жужаха като пчели в кошер.
Стив изчака пред ескалатора в дъното. Никаква блондинка, нито със, нито без слънчеви очила. Може да беше слязла на някой от горните етажи и после да е взела асансьора. Стив забърза към асансьорите. Десетина души се изсипаха от двете кабини. Тя не беше сред тях.
По дяволите!
Нямаше смисъл да виси тук. Трябваше да направи нещо. И да се върне в съдебната зала, преди съдия Гридли да го е задържал за неуважение към съда.
Затича се нагоре по ескалатора за надолу и събра погледите на охраната и на хората, покрай които профуча в обратна посока. От фоайето до втория етаж, после от втория до третия.
И я видя.
От една от кофите за боклук се подаваше руса перука. Под нея беше натъпкано бялото спортно яке.
— Господин Соломон.
Сънен мъжки глас.
Елууд Рийд в размъкнатата си униформа на съдебен пристав. Бъркаше в джоба си.
„О, мамка му! Белезници ли ще ми слага?“
— Съдията мисли, че може да имате нужда от това — рече Рийд и му подаде малко шишенце с хапчета.
Стив погледна етикета.
— Екуилактин?
— Съдията казва, че помага за втвърдяване на изпражненията.
— Е, той ги разбира тези работи — позволи си да вметне Стив.
31.
Без обяснение
— Сигурен ли си, че жената е била бившата приятелка на Наш? — попита Виктория.
— Защо иначе ще бяга така от мен?
— Може да е твоя бивша приятелка.
— Изобщо не се обажда на Наш, после цъфва на процеса. Защо ще го прави?
— Какво казва Наш?
— Няма представа. Още не може да преживее, че е избягала така от него.
Седяха в задния двор на дома им на „Къмкуот Авеню“. Виктория пиеше шардоне, а Стив утоляваше жаждата си с бира „Моримото“. Петък вечер. В понеделник сутринта Виктория щеше да призове на свидетелската скамейка Уейд Гризби и Стив не разполагаше с нищо, за да пробие дупки във версията му. Тогава му хрумна нещо.
„Може би Гризби казва истината. Може би наистина е гръмнал Сандърс при самозащита.“
Нямаше нищо, което да свързва Гризби с „Хардкасъл“. Нямаше доказателства, че Гризби се е срещал със Сандърс преди нападението. Без някаква връзка, без някакъв мотив Гризби да убие Сандърс, Стив нямаше нищо.
Нищичко. Нула. Таратанци.
„Виновен по повдигнатото обвинение.“
— Никога не съм бил в такова неведение по време на процес — рече той.
— Това уловка ли е?
Той поклати глава.
— Ти ще ме победиш. Но не това ме притеснява. Не мога да помогна на Наш. Той е едно наивно хлапе, което не заслужава такава съдба.
Долови го в гласа му. Беше наранен.
— Имаш много следи — рече тя. — Просто не знаеш накъде водят.
— Опитваш се да ми кажеш нещо ли?
Тя не отговори, просто отпи още една глътка вино.
— Защото, ако знаеш нещо за Пешън Конърси — притисна я той — според правилото за разкриване на доказателства трябва да ми кажеш.
— Няма нужда да ми напомняш етичните ми задължения. И не знам нищо за Пешън Конърси, само дето се радвам, че родителите ми не са били с толкова богато въображение, когато е дошъл ред да ме кръщават.
— Може да е свързана със Сандърс — каза Стив. — И двамата са търсили Джералд Наш. Когато Сандърс предложил да ударят Делфинариума, Пешън го подкрепила. Когато Наш се опита да й се обади, вече беше сменила номера си. Историята, която му е пробутала, за това, че е завършила морска биология в Розенстийл, се оказа менте. Там никога не е учил човек с такова име. Както и това, че била на риболовен кораб и участвала активно в движението за правата на животните. Няма как да го оборя, но се съмнявам, че е вярно.
Виктория се опита да го насочи в друга посока.
— Ако с нея си стигнал до задънена улица, защо не се съсредоточиш върху Сандърс?
— Вече знам кой е бил — бивш тюлен, който се е хванал на работа в „Хардкасъл“.
— Като в промеждутъка е работил за застрахователна компания.
Стив се разсмя.
— Да. Историята му за прикритие. Наш ми каза.
Виктория го погледна с един от онези погледи. Дето вървяха заедно с леко поклащане на главата.