— Какво? — попита той.
— Прегледа ли личните вещи, иззети от колата на Сандърс?
— Всичко от твоя списък. Предплатена карта за мобилен телефон. Малко шорти и хавайски ризи. Портфейл с пачка стодоларови банкноти. Никакви кредитни карти, никакви бележки от перални, никакви лотарийни билети.
— Значи не си забелязал визитката. „Чарлс Дж. Сандърс. Главен оценител“.
— Видях я. Някаква измислена застрахователна компания.
— Сигурен ли си, че е измислена?
— Мога да си отпечатам визитки, на които да пише, че съм господарят на света.
Виктория допи виното си и въздъхна.
— Станал си немарлив и знаеш ли защо? Защото винаги аз се занимавам с подробностите вместо теб.
— Какво искаш да кажеш?
— Обади ли си на телефона на визитката?
— Разбира се. Включи се гласовата поща на Сандърс. Беше неговият мобилен телефон, а не на застрахователна компания.
— Изслуша ли съобщението?
— Казваше, че в момента не може да се обади. Което е доста сдържано твърдение.
— И дотам ли спря?
— Да. Формалният юридически израз, Вик, е „умряла работа“.
— Но имаш телефонния му номер. Можеш да изискаш по съдебен ред от доставчика да ти каже на чие име е сметката.
— Не познавам адвокат, който би го направил — замълча за миг. — Ти си го направила?
— Не съм длъжна да ти казвам нищо повече. Казах ти повече, отколкото изисква законът. Никой не казва, че трябва да те водя за ръчичка.
— Никой, освен твоето чувство за справедливост. Ако съм пропуснал нещо, което може да доведе до несправедливост, ти ще ми кажеш. И то не само защото се обичаме. Щеше да го направиш без значение кой е защитник по делото.
— Не се опитвай да ме прекараш, Стив.
— Добре. Добре. Ще поискам съдебна заповед за доставчика. Ще мина по каналния ред. Ще спазвам правилата.
— Добре.
— И когато ми пратят разпечатката, какво ще разбера?
— Стив!
— Права си. Помогна ми достатъчно. Благодаря.
Тя въздъхна, въздишка на раздразнение.
— Мобилният телефон се води на името на застрахователна компания. „Бестия Кежълти“. Централата им е в Денвър.
— Истински ли е?
— Сандърс е работил там като главен оценител.
— Трудно ми е да си представя Чък Сандърс с бяла риза и вратовръзка да държи подложка с листове.
— Не става дума за коли. Не е оценявал леки пътнотранспортни произшествия.
Стив се замисли за миг. В короната на калистемона в задния двор присмехулник викаше женската си.
— И какви застраховки продава „Бестия“?
— Специализирани трудови злополуки.
— Специализирани? Какво означава това.
Виктория си наля още вино.
— В индустрията ги наричат „необичайни рискове“.
— „Необичайни?“ Какво пък значи това, по дяволите?
Мълчанието й го накара да се замисли. Отне му малко време.
— Увеселителни паркове с животни?
— Всякакви. Лъвското сафари. Дворецът на маймуните. Морският аквариум.
— И Делфинариумът? И предишният парк на Гризби. В Калифорния, първият, който са нападнали от ДОЖ?
— „Подводен свят“ — помогна му Виктория.
— „Бестия“ и тях ли ги е застраховала?
— Ще призова Гризби като свидетел в понеделник сутринта. Защо не го попиташ?
— Ти си голяма работа, Вик.
— Просто исках да изравня силите.
— Ти възвърна вярата ми в съдебната система.
— Престани. И ти би направил същото за мен.
Той не каза нищо.
— Не би ли го направил, Стив?
След около час Стив почука на вратата на кабинета и зачака.
— Влез — обади се Виктория.
Стаята беше тъмна, светеше само настолната лампа. Виктория се беше подпряла с две възглавници на разтегаемия диван и четеше. Беше облечена с копринена оранжева камизола и бели копринени панталони и на Стив му заприлича на фруктов сладолед на клечка.
Той се приближи към дивана, но тя вдигна ръка.
— Стой на място, каубой. Знаеш правилата.
— Искам просто да си поговорим. Това е всичко.
— А-ха.
Стив седна на ръба на разтегателния диван.
— Мисля, че току-що нарочно провали обвинението си.
— Как разбра?
— Когато снемах показанията на Гризби, той отрече изобщо да е познавал Сандърс. По време на кръстосания разпит ще докажа, че лъже. Доверието в него ще бъде разклатено и никой няма да повярва на версията му за стрелбата.
— Гризби казва, че не знаел, че Сандърс е работил за застрахователната компания, и аз му вярвам.
— Как е възможно? След удара в „Подводен свят“ Гризби трябва да е подал иск.
— Младши оценител е оправил всичко на място. Сандърс само е одобрил документите от домашния си офис. Архивът на „Бестия“ го потвърждава.