— Как е любимата ми майсторка на канута? — попита Стив.
Нито усмивка. Нито нищо.
— Боби — продължи той, — казвал ли съм ти, че доктор Линг никога не е имала жив пациент?
Боби извъртя очи.
Без да обръща внимание на Стив, Мей се усмихна на момчето и вдигна черепа.
— Боби, знаеш ли какво правя сега?
— Черепът има две различни мрежовидни фрактури. Искаш да разбереш коя е причината за смъртта, защото — само предполагам — двама души са ударили мъртвеца.
— Ти си много умно момче — Мей постави черепа върху плота и се обърна към Стив. — Какво те води тук в събота сутринта, адвокате?
— Същото, което и теб. Търся справедливост.
— Ако е делото на Наш, в доклада ми от аутопсията е описано всичко. Нямам какво да добавя.
— Ще те подложа на кръстосан разпит другата седмица. Не искаш ли да поговорим предварително?
— Разбира се. За предпочитане без вино.
За няколко минути Стив й обясни какво желае. Илюстрациите в доклада от аутопсията показваха къде се намират раните на Сандърс. Сачмите от първия изстрел бяха пръснали седалищния мускул на бедрото и се бяха забили в костта. Но феморалната артерия не беше засегната. Въпросът на Стив беше прост и директен.
— Първият изстрел щял ли е да убие Сандърс?
— Знам какво целиш — отвърна Мей. — Искаш да кажа, че първият изстрел е осакатил Сандърс, но е нямало да го убие. После ще се опиташ да убедиш съдебните заседатели, че Гризби е виновен за смъртта на Сандърс, като е стрелял без нужда втория път.
— Искам истината, Мей. Нито повече, нито по-малко.
— Ха!
— Хайде де! Би трябвало да си безпристрастна. Ти заемаш обществена длъжност, а моят клиент е член на обществото.
— Искаш безпристрастност? Добре тогава. Не мога да ти кажа със сигурност дали от медицинска гледна точка първият изстрел е щял да го убие.
— Не ти вярвам. Помагаш на твоя отбор, Мей, както винаги.
— И както винаги ти си пълно лайно.
— Моля те. Без простотии пред детето — рече Стив строго.
Боби избухна в смях.
— Това е изтъркано, вуйчо Стив.
— Мей, ще атакувам показанията ти заради предубеденост и пристрастие.
Очите на Мей проблеснаха под лилавите сенки.
— По дяволите, казвам ти същото, което казах и на агента от ФБР. Няма начин да се разбере със сигурност дали…
— Какъв агент от ФБР? Това е щатско дело.
— Много важно. Върви го кажи във Вашингтон.
— Хайде, Мей, кой е дошъл да те види?
— Агентка. Не си спомням името й.
— Имам нужда да знам кой се меси в делото ми.
— О, имаш нужди? Знаеш ли какво, Стив? И аз имам нужди.
— Боже, не го взимай лично. Виж какво, Мей, наясно съм. Всеки път, когато говориш с някого, си длъжна да го отбелязваш. Архивът е публично достояние. Ако трябва да си извадя съдебна заповед, ще го направя.
— Боби — рече Мей, — ще ми обещаеш ли, когато пораснеш, да не ставаш адвокат?
— Ще стана питчър от Висшата лига — обеща момчето.
Шест минути по-късно доктор Мей Линг бръкна в шкафа с папките и подаде на Стив неговата. Не му отне много време да намери това, което търсеше. От вътрешната страна на папката беше защипана визитка.
Констанс Шепърсън. Специален агент. Федерално бюро за разследване.
— Сега доволен ли си? — попита Мей.
— Каза ли ти защо ФБР се намесва в щатско дело за убийство?
— Каза ми, че разследва. Нищо повече.
— Констанс Шепърсън — каза Стив, сякаш името можеше да му подскаже нещо. — Какво друго можеш да ми кажеш за нея?
— От младите е. Знаеш ги какви са. Пълни с ентусиазъм, докато не ги преместят в Мисула или Рапид Сити.
— Кони Шепърсън — повтори Боби.
Стив го погледна.
— Констанс. Кони. Какво значение има, хлапе?
— Никакво. Вероятно приятелите й я наричат Кони.
— Да, вероятно. И какво от това?
— „Кони Шепърсън“ е анаграма на „Пешън Конърси“.
33.
Тренировка
— Това значи ли, че днеска няма да можем да потренираме? — попита Боби.
— Напротив. Ще потренираме върху замаха — отвърна му Стив. — Трябва да замахнеш с цяла ръка, за да си помислят, че идва права топка.
Бяха в мустанга на Стив и се движеха надолу по „Саут Дикси Хайуей“ към „Коконът Гроув“.
— Няма ли да търсим агентката на ФБР? — попита Боби.
— В правата топка всичко опира до сила. Промяната на скоростта е измама. Обичам промените.