— Когато ти ми кажеш да те чакам някъде, аз какво правя?
— Каквото си искаш.
— Спънки и Мисти не са като мен. Те се опитват да угодят. И искат да ги нахранят.
Стив караше по „Миракъл Майл“ в „Корал Гейбълс“ и говореше по телефона. Боби си беше у дома и гледаше видеокасета с инструкции по бейзбол, с изключен звук. Трябваше да вземе душ и да се приготви за вечеря. Традиция за събота вечер. Стив винаги водеше Виктория и Боби, в който ресторант си изберат, за да отпразнуват края на седмицата. Тази вечер беше ресторант „Сейнт Мишел“ в Гейбълс.
— Гризби е знаел, че Сандърс ще дойде да отвлече делфините — каза Стив. — Затова е уволнил пазача. Затова е имал пушка. Приготвил е всичко, включително безопасно място за делфините, където да се скрият, докато престане стрелбата.
— Има логика, вуйчо Стив. Загубил е двата си най-добри делфина преди и със сигурност не е искал това да се повтори.
Стив удари спирачки и отби до бордюра.
— Повтори го пак.
— Какво да повторя? Господин Гризби е загубил два делфина преди и…
— Това е, Боби. Случвало се е и преди! Паркът на Гризби в Калифорния е бил нападан и двете звезди на делфинариума са били освободени. Гризби е получил парите от застраховката и ги е използвал, за да отвори нов увеселителен парк тук. Това е липсващото парченце от втората загадка, което помага за разрешаването на първата.
— И какво е това парченце?
— Повечето хора не могат да направят разлика между два делфина, нали?
— Повечето хора не знаят какво да гледат.
— Но Сандърс е знаел.
— Аз също. Мисти има розов корем и белег на перката…
— Влез в интернет, хлапе. Намери „Подводен свят“ в Калифорния. Изрови какво са писали вестниците за нападението, стари сайтове, потърси къде може да има снимки на делфините на Гризби. Ако двете тогавашни звезди не са двойници на Спънки и Мисти, ще изям консерва с риба тон, без изобщо да я отварям.
— Искаш да кажеш, че господин Гризби е откраднал собствените си делфини?
— Обзалагам се, че Движението за освобождение на животните никога не е атакувало „Подводен свят“. Сандърс го е разбрал, но въпреки това е изплатил иска на Гризби.
— Защо ще го прави?
— За да може да го изнудва. Известно време вероятно е взимал в брой. После е поискал Спънки и Мисти. Щял е да го направи да изглежда като второ нападение на активистите. Гризби не е можел да откаже. Но е решил да извлече двойна полза — хем да запази делфините, хем да се отърве от изнудването. Знаел е кога ще бъде нападението. Трябвало е само да убие Сандърс и да твърди, че е било при самоотбрана.
— Леле! Направо страхотно. Можеш ли да го докажеш, вуйчо Стив?
— Нито дума. Поне не още. Имаш ли някакви идеи?
— Само една — отвърна Боби. — Щом господин Гризби е дресирал Спънки и Мисти да се връщат в парка, значи те трябва и сега да са там.
36.
Приоритети
„Законите на Соломон:
11. Ако не можеш да удържиш на думата си пред любим човек, вероятно няма да задържиш и човека.“
— Нали говорихме преди един час? — агент Шепърсън беше ядосана.
— Току-що разбрах какво е направил Гризби — отвърна Стив. — Всъщност моят племенник ми помогна доста, но той винаги ме оставя аз да обера лаврите.
Стив спря на паркинга на ресторанта. След десет минути имаше среща с Виктория и Боби за вечеря. Но агент Шепърсън му беше дала номера на мобилния си и сега той й разказваше теорията си за двойната игра на Гризби.
— Гризби има една сграда, която нарича „лазарет“. Огромна метална барака, скрита е зад палмите и не се вижда. В нея има голям басейн за делфини с коридор, който води до канала. Според Боби именно там държи делфините. Ако извадиш заповед за обиск и намериш хора, можем да атакуваме мястото довечера.
— Сега? В събота вечер?
— Какво ти става, не ви ли плащат извънредни часове?
— Нямам право да искам заповед за обиск по-късно от сряда сутринта, камо ли да се обаждам на федерален съдия у дома събота вечер. Трябва да говоря с началниците си.
— Добре. Направи го веднага.
— И какво престъпление по-точно се предполага, че разследвам?
— Убийство като начало. Гризби е убил Сандърс.
— Не е под федерална юрисдикция. Знаеш го, Соломон.
— Какво ще кажеш за застрахователна измама?
— Излиза от правомощията на разследването ми. Не преследвам мъжа от парка с рибите.
Стив нямаше време да й обяснява, че делфините не са риби.
— Ти какво си, продавачка в „Мейсис“ ли си? Не е твоят щанд, а?
— Имаме процедури, Соломон. Имаме приоритети.