— Ето затова хората мразят правителството. И универсалните магазини.
— Спокойно, Соломон. Ще го свърша в понеделник сутринта, ще докладвам на оперативката. Не ме притеснявай дотогава.
Телефонът изщрака точно когато Стив я нарече с дума, която се римува с „бучка“.
Миг по-късно Виктория спря на мястото пред Стив и завъртя миникупъра до бордюра, без да се налага да дава на заден. Излезе от колата и Стив зачака да се отвори и другата врата. Но тя не се отвори.
„Къде е Боби?“
— Боби каза, че си му казал да си почива — рече Виктория. — Ставало дума за мача утре.
— Нямах предвид, че не трябва да идва на вечеря.
Седяха на една маса в ъгъла в ресторант „Сейнт Мишел“, романтично местенце в хотел от 20-те години на миналия век. Пианист свиреше популярно парче и гостите в елегантния салон в стил арт деко разговаряха шепнешком. Стив реши, че Виктория няма да изневери на себе си и ще си поръча печено бон филе в сос от меласа. Нямаше да докосне пържените парченца ананас и той щеше да омете и нейната чиния заедно със своето филе миньон в сос тартар. Боби обичаше рачешки кексчета, така че Стив остана учуден защо племенникът му беше отказал да дойде.
— Какво правеше Боби, когато излезе? — попита той.
— Ядеше сандвич със сирене и работеше на компютъра.
Стив каза само едно „а-ха“.
— Защо се тревожиш?
— Не знам.
— Казах на Боби, че ще се приберем рано и ще му донесем десерт.
— Той какво поиска? Тирамису или лимонов пай?
— Нищо. Каза, че не искал да прекалява със захарта.
Стив се замисли. Може би момчето просто се притесняваше за мача.
— Казах на Боби, че ще подава, и мисля, че леко се стресна.
— Как накара Айра Крейндлър да позволи на Боби да подава?
— Не съм още, но ще го убедя.
— Как? Знаеш колко е твърдоглав.
— Още ли държиш пистолета, който ти даде Пинчър?
— Сериозно, Стив. Не бива да даваш на Боби надежди, ако не можеш да ги изпълниш.
— Никога не давам на теб или на Боби обещания, които не мога да удържа.
— Притесняват ме методите, които използваш, за да удържиш на обещанията си.
— Дай да не се караме. Да се нахраним и да си вървим у дома, за да мога да поговоря с Боби.
Виктория взе менюто и го разгледа.
— Ще ти изям пържения ананас — побърза да каже Стив.
— Няма да си поръчам свинско филе. Ще си взема жълтоопашат спарид с къри сос.
— О!
— Не бъди толкова разочарован. Можеш да си поръчаш пържен ананас отделно.
— Не е това. Ставаш по-малко предсказуема.
— Това лошо ли е?
— Не знам.
— Хората порастват, Стив. Променят се.
— Стават прокурори.
— Не започвай с това. Разкажи ми всичко, което се случи днес.
— Нали вече ти го разказах.
— Само оттук-оттам. Започни отначало.
Стив се подчини. Денят беше пълен със събития.
Мей Линг го заведе до агентката от ФБР Констанс Шепърсън.
Агент Шепърсън се оказа приятелката на Наш — Пешън Конърси.
Сандърс се е срещал с Гризби два дни преди нападението и вероятно дълго преди това го е изнудвал.
Шепърсън не се намесила и се покрила, за да уличи „Хардкасъл“.
Боби смята, че делфините все още са при Гризби.
Виктория слушаше внимателно. За разлика от Стив, рядко прекъсваше. Обичаше да поглъща всяко късче информация и да я обмисля една-две секунди, преди да отговори. Този път чаша калифорнийско вино подпомогна процеса. Виктория каза, че имало вкус на череша и малина, с лек дъх на женско биле. Стив си помисли, че на вкус е като добро кианти, но той не беше експерт.
— Виж всичките връзки на Гризби със Сандърс — обобщи Стив. — Първият иск към застрахователите. Сандърс се появява в Делфинариума точно преди нападението. Гризби го причаква в засада с пушка. Обзалагам се, че мога да открия следа с пари от Гризби до Сандърс, която да докаже изнудването и да осигури мотив за убийство.
— Ами онези мъже от „Хардкасъл“, двамата с линкълна?
— Да? Какво имаш предвид?
— Гризби ги е преметнал и тях, така ли?
— Много ясно. Те са си мислели, че Сандърс е уредил всичко с Гризби. Че ще се погрижи да изглежда като нападение на природозащитници и в суматохата ще отмъкне делфините.
Виктория махна на сервитьора да й напълни чашата и каза:
— Знаеш ли, щом Боби се е сетил, че делфините са се върнали в парка, няма ли и те двамата да се сетят?
37.
Да рискуваш всичко от любов
Стив знаеше.
У дома светеше, но щом зави по алеята, той вече знаеше.
Докато Виктория паркира колата си, той вече бързаше към входната врата.