— Хубав номер — рече Каубойските ботуши.
— Но не съм сигурен, че струва един милион долара — допълни едрият. — И ние можем да ги дресираме тия рибоци.
— Дори и без Сандърс?
Гласовете им се носеха ясно над водата и отекваха в металните стени.
— Голяма работа. Ще наемем друг водолаз разузнавач — отвърна Каубойските ботуши.
— От централата не са особено доволни от случката със Сандърс — продължи другият.
— Казвам ви — обади се Гризби, — Сандърс работеше за федералните. Опита се да ме арестува.
— Глупости — изсмя се Каубойските ботуши.
— Ако Сандърс беше кука, щяха да арестуват теб, а не онова загубено хлапе — добави другият. — Както и да е, нямаш основание да ни искаш двойно. Знаем едно място в Доминиканската република. Шест делфина, дресирани до второ ниво.
Гризби се засмя.
— Опитайте да накарате делфин второ ниво да направи това.
Ритна чучелото във водата и започна да удря двете пръчки като барабанист в маршируващ оркестър. Спънки и Мисти сграбчиха чучелото за глезените, заплуваха в противоположни посоки и започнаха яростно да се хвърлят и обръщат. Чучелото се разкъса на две при чатала. Делфините развъртяха глави и изхвърлиха половинките на платформата.
— Божичко! — измърмори Каубойските ботуши.
Гризби се ухили на двамата мъже.
— Някой от вас да иска да поплува?
Големият се разсмя нервно.
— Ще се свържем с теб за цената. Трябва първо да се обадим в централата.
Гризби хвърли още две парчета скумрия на делфините — те се бяха изправили на опашките си и махаха с перки, сякаш сами си ръкопляскаха.
Свит в скривалището си, Боби трепереше от ужас. Това ли бяха най-добрите му приятели?
„Какво са направили с вас?“
Делфините започнаха да скачат. Състезаваха се, за да видят кой може да скочи по-високо. Спънки беше по-голям и по-силен, но Мисти имаше по-гъвкаво тяло. На третия скок стигнаха до гредите на тавана. В апогея на скока Мисти видя Боби, увисна неподвижно във въздуха за част от секундата и изсвири през ноздрите си. Не беше обичайният поздрав. Боби преведе звука като израз на тревога и страх, „Чужд!“
Двата делфина грациозно се гмурнаха във водата. След пет секунди се изстреляха обратно към него, този път още по-близо. Изсвириха едновременно. „Чужд!“ Звукът беше плашещ, значението на думата — още повече.
„Промили са ви мозъците ли? Превърнали са ме в Чужд?“
Делфините започнаха да се въртят в кръг и да плискат мъжете на платформата.
„Престанете, приятели! Опитвате се да ме издадете ли?“
— Нещо ги раздразни — Каубойските ботуши погледна към гредите и сложи ръка над очите си, за да не му блестят лампите на тавана.
— Сигурно прилепи — отвърна Гризби.
Боби стисна очи. Завладя го глупавата мисъл, че ако той не може да ги вижда, и те няма да го видят.
Опита се да се притисне още повече в процепа между двете греди. След секунда Спънки изскочи от водата и гръбната му перка плесна Боби по крака. Боби се сепна, плъзна се и възседна наклонената греда. Удари си чатала и изви от болка.
— Какво беше това, по дяволите?! — извика Каубойските ботуши.
И тримата погледнаха право нагоре.
— Кой е там?! — попита Гризби.
Боби се чувстваше така, сякаш кон го е сритал в топките. Болката беше толкова силна, че направо го заслепяваше. Зави му се свят и той се плъзна по дупе по наклонената греда.
И чу отдолу страшен звук. Щракането на пушка.
— Попитах, кой е там! Последен шанс или ще те напълня със сачми.
Главата му съвсем се замая, Боби загуби равновесие и се преметна. Увисна от гредата надолу с главата като маймуна.
— Какво е това, по дяволите? — едрият непознат посочи към гредите на тавана.
Боби опита да се залюлее и да се покатери отново на гредата, но нямаше сили.
Залюля се наляво.
Залюля се надясно.
Глезените му не издържаха и сградата сякаш се завъртя около оста си.
След секунда цопна във водата и с изненада откри колко е студена — и колко солена. След миг нещо го сграбчи за глезена.
40.
Делфинска любов
Спънки повлече Боби в басейна, размяташе го като парцалена кукла. Ризата на момчето се скъса, шортите му се смъкнаха до коленете. Спънки ускори. Боби се въртеше толкова бързо, че му се зави свят. Нагълта се с вода.
Ако беше Ханука, той щеше да е човекът пумпал.
Господин Гризби наду свирката и Спънки го пусна. Гредите продължаваха да се въртят над главата на Боби, също като дървени кончета от въртележка. Той се задави и повърна.