41.
Гръмни адвоката
„Законите на Соломон:
12. Животът може да е маратон, но понякога се налага да спринтираш, за да спасиш живот.“
Боби чу свирката и крясъците зад гърба си. Господин Гризби и двамата мъже. Бяха изскочили от сградата на дока. После чу рев на мотор. Запалиха джета.
Делфините набраха скорост и се насочиха към изхода на канала. Спънки водеше. Боби се возеше на гърба на Мисти.
Но защо отиваха там?
Портата щеше да е заключена. Нямаше къде да избягат.
Зад тях се чу изстрел. Яхнал джета, Гризби стреляше във въздуха. Боби потрепери. Делфините продължиха да плуват. Дори не трепнаха.
Щом чуха изстрела, Стив и Виктория спряха на секундата.
— Какво става?
Чуха рева на джета и се втурнаха към кея. Останаха като гръмнати, когато на петдесет метра напред видяха Боби да се носи върху гърба на единия делфин.
— Боби!
Но той не чу вуйчо си.
Гризби ги настигаше с джета, преметнал пушка през рамо. Стив се спусна покрай канала така, както беше хукнал да гони и Наш. Този път бягаше дори още по-бързо, краката му едва докосваха избуялите от пясъка бурени. Чувстваше се силен, съсредоточен. Знаеше колко е разстоянието до портата, знаеше как да мине напряко, знаеше точно какво ще направи.
Вече беше скачал в канала. Когато събори Наш.
Щеше да направи същото и с Гризби.
— Чакай! — извика Виктория и се спусна след него.
Но Стив не можеше да чака. „Много ясно, Вик, животът е маратон. Но понякога, за да спасиш живот, се налага да спринтираш.“
Мисти изскочи от водата и с плясък пак падна в нея. Боби се държеше с две ръце за врата й. Спънки плуваше отпред и ги водеше.
Портата беше на сто метра. От нивото на водата изглеждаше невъзможно висока. Може би три метра над повърхността с още петдесет сантиметра режеща бодлива тел на върха. Гадост.
Можеха ли делфините да я прескочат? Боби не знаеше. Никога не бяха опитвали. Ако скочеха, щяха ли да се нарежат на бодливата тел — и той заедно с тях?
Делфините намалиха темпото. Нямаше да скочат. Щяха да спрат. През ноздрите си Мисти изсвири една дума: „Върви!“
Трябваше му секунда, за да разбере. Мисти щеше да спре на портата и да остави Боби да стъпи на гърба й. Портата беше от вертикални пръти, заварени отгоре и отдолу за два хоризонтални. Понеже беше кожа и кости, той щеше да може да се провре през пречките, да стигне с плуване до магистралата и да се спаси. Спънки и Мисти щяха да останат. Щяха да пожертват живота си заради него.
Боби изцъка: „Не, не, не“. После: „По-бързо!“
Зад тях ревът на джета се усили.
Боби тупна Мисти отстрани и изсвири команда: „Ще скочим!“
Мисти набра скорост. Беше бърза като скутер и оставяше разпенена диря.
Портата беше на петдесет метра.
Джетът се понесе след делфините. Гризби вдигна пушката за стрелба.
Стив тичаше с всички сили покрай канала.
Виждаше, че Боби се държи здраво за делфина и се приближава до заключената порта.
Гризби пък скъсяваше разстоянието с джета и смъкваше пушката от рамото си.
Боби потърка Мисти до ноздрите. Вече крещеше:
— Скачай! Скачай, Мисти! Скачай!
Делфинът литна над водата. Боби се беше вкопчил в перката като каубой на родео в седлото.
Гризби се целеше право в гърба на Боби.
Стив стигна до кея и се метна върху Гризби.
Гризби го усети и вдигна пушката нагоре, сякаш се канеше да свали някоя яребица от небето. Преди обаче да успее да дръпне спусъка, Спънки изскочи изпод водата и го перна здраво през лицето със силната си опашка. Вратът на Гризби рязко се изви назад и изпука и той падна от джета. Стив се пльосна по корем във водата. До него Гризби изплува по гръб, с отворени очи и безизразно лице.
Мисти прескочи портата — прелетя високо над бодливата тел. Боби се прекатури през перката й и скочи с главата надолу във водата. След секунда Спънки също прескочи портата и се присъедини към тях на свобода в залива.
— Върни се, момче!
Викаше Каубойските ботуши. Стоеше на кея, насочил пистолет към мрака на залива. Едрият беше до него. Бяха дошли до портата по пътеката с количка за голф.
— Давай, Боби! — извика Стив, докато се мъчеше да се задържи на повърхността.
— Гръмни адвоката! — заповяда едрият.
Каубойските ботуши стреля два пъти към Стив.
— Накарай тези животни да се върнат, момче! Иначе ще убия вуйчо ти.
— Пусни пистолета или ще ти пробия дупка в глупавата тиква! — нареди женски глас.
Каубойските ботуши не помръдна. Не пусна и пистолета.