— В колата открихме бутилка шампанско и касова бележка — продължи детектив Боуър. — Изглежда се е отбил до някой магазин и е бил проследен… — Очите му се местеха от Чарлс на Кейт и обратно, думите му звучаха тромаво, напълно лишени от емоции. — Напоследък тук се навъртат доста бандити…
На вратата се позвъни и Доналдсън отиде да отвори. В преддверието се втурна Диксън Манинг.
Прилича на Едуард VIII, покойния Уиндзорски херцог, помисли си за пореден път Кейт. Същите непокорни сламеноруси коси, воднисти очи и безволева брадичка… С Диксън беше и Тео — мъжът, когото беше видяла да спори с Джеймс д’Арси предната нощ.
Забелязал Чарлс, Диксън видимо се стегна. Обърна се към полицаите и се представи, без дори да кимне за поздрав на зет си. Не забрави да представи и брата на Джеймс, после нервно попита:
— Какво се е случило?
Боуър им докладва сбито, с малко думи.
— Мъртъв? — задави се Тео д’Арси, а лицето му се разкриви от изненада и страх.
За момент Кейт беше сигурна, че този човек ще припадне. Това вероятно усети и Боуър, който пристъпи напред и с жест го покани да седне на близкия стол.
Тео се подчини, възвърна част от самообладанието си и се огледа:
— Къде е Джими?
Дочула името на сина си, Сандра вдигна глава.
— Спи — прошепна с несигурен глас тя, после започна да се надига. — Ще ида да го видя…
Напусна помещението без никой от присъстващите да проговори.
— Благодаря, че ме уведоми! — извърна се Диксън и дари Чарлс с презрителен поглед.
— Нямах време — изрази протеста си Чарлс.
Диксън не му обърна внимание, очите му се преместиха върху Кейт.
— Ти пък какво търсиш тук?
Гласът му беше леден, натежал от язвителност.
— Аз я помолих да ме придружи — изпревари отговора й Чарлс.
Кейт изведнъж съжали, че е настояла да дойде тук. Не желаеше да влиза в конфликт с Диксън. Поведението му беше надменно и арогантно, но той си оставаше синът на Франклин и думата му се чуваше навсякъде.
Макар да се отнасяше хладно към нея още от самата й поява в „Манинг & Андерсън“, днес Диксън за пръв път си позволи да бъде откровено груб. Може би наистина ще излезе вярно, че не я харесва, само защото е протеже на Чарлс. Но каквато и да е причината, Кейт не се чувстваше особено комфортно като пряк участник в битката за надмощие между Диксън и Чарлс.
Боуър пристъпи към Тео:
— В състояние ли сте да отговорите на няколко въпроса?
— Разбира се — отвърна вместо него Диксън и се насочи към кожения диван. — Но нека поседнем…
Тео се тръшна на меката тапицерия, скри лице между дланите си, тялото му се разтърси от беззвучни ридания.
Почувствала се неудобно в ролята на външен свидетел, Кейт отстъпи към прозореца и остана там. Снощи случайно дочу част от спора между двамата братя Д’Арси, но сега мъката на Тео изглеждаше съвсем неподправена.
Диксън, който очевидно се почувства господар на положението, вдигна глава и с делови глас попита:
— С какво можем да ви помогнем?
— Бих желал някой да идентифицира трупа — отвърна Боуър.
Кейт забеляза как тялото на Тео потръпна.
Диксън също го забеляза и потупа успокоително рамото на клиента си.
— Аз ще сторя това, детектив — рече той.
— И аз ще дойда — обади се Чарлс.
— Отлично — кимна Боуър, но Кейт остана с впечатлението, че не пропусна да отбележи враждебния поглед на Диксън, насочен към Чарлс.
Детективът извади бележника си и се извърна към Тео:
— Готов ли сте?
Тео пое книжната салфетка от ръцете на Чарлс, избърса очите си и глухо попита:
— Някой уведомил ли е мама и сестра ми?
— Може би — отвърна детектив Боуър. — Госпожа Д’Арси проведе няколко телефонни разговора, но не зная с кого.
— Ще я попитаме, като се върне — обади се Чарлс.
Тео се извърна към полицая:
— Хайде, започвайте…
— Брат ви има ли навика да носи скъпи бижута?
— Да. Златен „Ролекс“ и пръстен с брилянти.
Гласът на Тео беше толкова тих, че Боуър се принуди да се наведе напред.
— А пари? Носеше ли пари в брой?
— Да. По две-три хиляди долара…
Боуър хвърли бърз поглед към партньора си.
— В кредитни карти или в брой? Къде ги държеше?
— Банкнотите държеше във вътрешния си джоб, прищипани със златна щипка — отвърна Тео, докато пръстите му нервно мачкаха салфетката. — А портфейла с кредитните карти носеше в задния си джоб…