3
— Било е екзекуция — рече Кейт.
— Какво? — стреснато я погледна Чарлс, видимо разстроен след идентификацията на трупа.
— Д’Арси е бил екзекутиран — повтори Кейт. — Застрелян е в тила хладнокръвно от човек, който е знаел какво върши.
— Не ставай смешна. Кой би пожелал да го убие?
— Не зная. Но грабителите не стрелят в тила на жертвите си.
— Не виждам смисъл — тръсна глава Чарлс. — Просто не виждам смисъл!
Кейт протегна ръка и го погали по рамото. За пръв път го виждаше толкова разстроен.
— Господи, едва издържах — мрачно промълви той. — Не можех да повярвам, че гледам трупа на най-добрия си приятел, проснат върху някаква маса!
— Не е лесно — кимна Кейт. — Вършила съм го много пъти, слава богу, с непознати… И пак не ми е било лесно.
— Въпреки това искаш да се върнеш към професията на прокурор? — погледна я с недоверие Чарлс.
— Да — кимна тя. — Понякога това е гадна професия, но на мен ми липсва…
— Аз предпочитам да си остана при финансовите сделки — поклати глава той.
Замълчаха. Кейт тайно наблюдаваше играта на светлините и сенките върху лицето на мъжа до себе си. Понякога имаше чувството, че го познава, друг път й се струваше, че не знае за него абсолютно нищо.
— Защо Джеймс е избрал за адвокат теб, докато Тео предпочита Диксън? — наруши мълчанието тя.
Той се извърна да я погледне, по лицето му пробяга усмивка.
— Не пропускаш нищо.
— Опитвам се. Нали затова съм учила?
— Джеймс и Тео не се разбираха — поясни Чарлс. — Вероятно Тео усещаше, че аз винаги съм на страната на брат му.
— А защо не се разбираха?
— Кой знае? — сви рамене Чарлс. — Джеймс не одобряваше онова, което интересува Тео. Най-вече артистичните му наклонности.
— Защото за него бизнесът е бил на първо място, така ли?
— Да.
— Имат ли други братя и сестри?
— Една сестра, Виктория. Тя отлично се разбираше с Джеймс. Проблемът беше между братята. На моменти Джеймс се държеше с Тео направо отвратително…
Кейт неволно се запита какъв в действителност е бил Джеймс д’Арси — галантният чаровник, с когото се запозна снощи, или грубиянът, който спореше с Тео под стълбите. Внезапно си припомни детайлите от разговора, който неволно беше подслушала. Тео беше заплашил Джеймс, но тя не го прие сериозно. Сега обаче се запита дали Тео е изпитвал такава омраза към брат си, че да посегне на живота му?
Ами младата вдовица? И тя не изглеждаше особено щастлива снощи. Дали пък не е решила да се отърве от един стар и много богат съпруг?
Диксън натисна бутона за автоматично набиране и с облекчение дочу гласа на Тео.
— Как се чувстваш?
— Гадно — призна с несигурен глас онзи.
— Ще ти мине, но това изисква време — окуражи го Диксън, прочисти гърлото си и добави: — Трябва да намерим документа, за който спомена Джеймс…
— Толкова ли е спешно? — въздъхна Тео.
— Абсолютно. Това е от решаващо значение за нас.
— Но аз не мога да нахлуя при Сандра или при мама и да започна да ровя!
— В никакъв случай — отвърна Диксън. — Трябва да действаш много внимателно. На Сандра ще кажеш, че ти трябват някои документи за погребението. Подхвърли, че с това ще й помогнеш да получи известна сума и тя няма да ти създава пречки… — В гласа му се появи хладно презрение. — С Абигейл няма да имаш проблеми. Тя никога не напуска покоите си на втория етаж и едва ли ще любопитства…
— Непрекъснато мисля за това — отвърна Тео. — И колкото повече мисля, толкова по-силно се убеждавам, че Джеймс отдавна е уредил въпроса. Ти сигурен ли си, че този документ не е вече у Чарлс?
— Не искам да му задавам въпроси. Може би изобщо не подозира за съществуването на подобна бумага. По-сигурно е да го открия, а после да говорим. До този момент компютърът на фирмата не показва нищо…
— По дяволите!
— Точно така, по дяволите! — повиши глас Диксън. — Затова трябва да се поразровиш. Тук става въпрос за нещо далеч по-важно от парите. За управлението на фондацията Д’Арси, за даренията на разни художници, за благотворителността… Все неща, които обичаш, Тео. Нима ще позволиш на Чарлс да се разпорежда с тях?
— Прекрасно знаеш, че не искам това.
— Добре. Не забравяй колко ти беше трудно да убедиш Джеймс изобщо да помисли по този въпрос… — Гласът му поверително се снижи: — Всичко може да се окаже напразно, ако не пипнем въпросния документ… — Помълча малко, после смени темата. — Между другото, баща ми обяви, че отлага оттеглянето си от фирмата…