Боуър усети как обичайното търпение започва да го напуска.
— Бихте ли я повикали?
— Мария! — повиши глас Сандра.
Бавачката се появи на прага почти веднага, домакинята й подхвърли няколко думи на развален испански. Жената само сви рамене.
— Не знае нищо — преведе Сандра.
— Попитайте я защо не е прибрала колелото в къщата.
Сандра се подчини, бавачката изстреля бърз залп от неразбираеми слова.
— Казва, че синът ми паднал и си ожулил коляното. Тя го взела на ръце и го прибрала в къщата. Той плачел, от коляното му капела кръв… — Ръката на Сандра най-сетне легна в скута. — Вероятно е забравила за колелото…
— Ясно — кимна Боуър и изпусна въздуха от гърдите си. — Обадете ми се, в случай че си спомните още нещо. Номерът ми е на картичката…
— Това ли е всичко?
— Засега да. Извиняваме се за безпокойството, госпожо.
Сандра затръшна вратата зад тях.
— Как си с испанския? — попита Боуър, докато се насочваха към алеята.
— Не бих казал, че го владея добре — отвърна Доналдсън.
— Аз също — въздъхна Боуър. — Но въпреки това съм готов да се закълна, че бавачката не каза и половината от това, което ни предаде госпожа Д’Арси.
— Май си прав — колебливо се съгласи Доналдсън.
Кейт отвори вратата на кабинета на Чарлс.
— Как си?
— Както може да се очаква — отвърна той. Очите му бяха подпухнали като на човек, който е прекарал безсънна нощ. В ръцете му имаше голяма снимка, от онези, груповите, които се правят за спомен след завършване. — Знаеш ли, ние с Джеймс и Диксън бяхме съученици…
— Джеймс не беше ли по-възрастен от теб?
— Да, но аз взех две години за една…
Кейт пое снимката от ръцете му и втренчи поглед в лицето на младия Чарлс. Стори й се изненадващо зряло, почти същото като днес, ако не се броят посивелите слепоочия, разбира се.
— Ударът е тежък за всички вас… — промълви тя.
— Телефонът не е спрял — въздъхна той. — Току-що приключих един кратък разговор с президента. Обади се да ми каже колко е благодарен за подкрепата на Джеймс през всичките тези години… — Взе снимката от ръката й и добави: — И президентът беше в нашето училище, но две години по-напред от нас…
Вдигна куфарчето си на писалището и започна да го тъпче с документи.
— Отивам при Абигейл д’Арси, трябва да уточним подробностите по погребението…
Кейт беше чувала, че Абигейл д’Арси е истинската глава на прочутата фамилия и нищо не става без нейното съгласие.
— Как го понесе? — заинтересува се на глас тя.
— Твърдо, макар мъката й да е огромна — отвърна Чарлс. — Цял ден дава заповеди за предстоящото погребение. Винаги съм бил на мнение, че ако някой в тази страна има царствена осанка, това е именно Абигейл… — Веждите му леко се повдигнаха, очите му спряха върху лицето на Кейт. — Убеден съм, че дори от гроба би могла да ръководи собственото си погребение!
Кейт неволно се усмихна, после смени темата:
— А Сандра как е?
— Вдигнала скандал на зълва си и я прогонила от къщата. Двете с Виктория отдавна не се понасят.
— Защо?
Чарлс поклати глава и направи гримаса.
— Не бих казал, че Сандра беше приета с разтворени обятия от фамилията Д’Арси… Особено след като Джеймс се разведе след двадесет години щастлив брак, за да се ожени за бременната красавица… Абигейл е истинска лейди и това й помогна да се държи любезно с новата си снаха, но Виктория… — Той се поколеба. — Е, нека кажем, че тя трудно общува с когото и да било… — Помълча, после добави: — Между другото Франклин отложи излизането си в пенсия… Поради смъртта на Джеймс и допълнителната работа, която се струпа на гърба ни.
Лицето на Кейт помръкна.
— Няма за какво да се тревожиш — побърза да я успокои той. — Става въпрос за няколко седмици.
Тя бързо се овладя.
— Съжалявам, не би трябвало да ти се оплаквам. Особено когато си изгубил най-близкия си приятел.
Пристъпи към него, прегърна го за секунда, после се обърна и напусна кабинета. В коридора забави крачка, после се спря. Едва вчера нещата изглеждаха блестящо. Перспективите за професионално развитие, личният й живот… А днес всичко е тягостно и някак лишено от блясък. Безнадеждно…
Денят на погребението беше мрачен и тежък. Кейт мразеше погребенията, а това щеше да е по-ужасно от всички. Преди всичко, защото на него щеше да присъства и Ан, съпругата на Чарлс. С течение навремето, оттук-оттам, тя беше научила за трудния характер на Ан. Самият Чарлс не обичаше да говори на тази тема. Каза й само, че двамата имат ярко несъответствие в характерите и той отдавна би я напуснал, но не го е сторил заради децата и уважението си към Франклин. Сега, въпреки че знаеше за намеренията му да се разведе веднага, ако оглави фирмата, Кейт изобщо не се чувстваше по-добре.