Особено след като Франклин отложи оттеглянето си.
Лорин я помоли да отидат на погребението с нейната кола и Кейт охотно прие. Днес имаше нужда от компания.
— Мислех, че ще отидеш с баща си — каза тя, докато Лорин се наместваше на седалката до нея. Беше облечена в проста на вид черна рокля от бутик „Ескада“, която подхождаше великолепно на червената й коса и златиста кожа.
— Появило се е нещо спешно — проточи с южняшкия си акцент Лорин. Кръстоса дългите си крака и закопча предпазния колан. — Уф, направо съм труп! На теб не ти ли се отразява ужасното напрежение в кантората през последните два дни?
— Всички са разстроени от смъртта на Джеймс — отвърна Кейт и се включи в оживеното движение на булевард „Санта Моника“. — Толкова много неща трябваше да се свършат… — В душата й отново се надигна тревожният въпрос за собственото й бъдеще след тази неочаквана смърт. Тръсна глава и го прогони, стори й се срамно да мисли за себе си сега, докато един добър човек лежи в ковчега си.
— Не е само смъртта на Джеймс — натъртено отвърна Лорин. — Нещата във фирмата се объркаха и от решението на Франклин да отложи оставката си.
— Но това е временно отлагане — рече Кейт и смени платната на движение. — Само докато се оправят нещата около фамилията Д’Арси.
— Не бъди толкова наивна, Кейт — проточи Лорин. — Нашата компания отдавна е разделена на два враждуващи лагера по въпроса за наследника на Франклин. Знаеш, че това може да бъде Чарлс или Диксън. Смъртта на Джеймс само ще удължи агонията… — Помълча, после подхвърли: — Но стават и някои други неща…
— Какви?
Очите на Лорин внимателно опипаха лицето на Кейт изпод полуспуснатите клепачи.
— Надявах се ти да ми кажеш…
— Страхувам се, че нямам нищо за казване — сви рамене Кейт.
Лорин отново направи пауза.
— След трагедията Диксън и Арнолд са непрекъснато заедно — подхвърли най-сетне тя. — Неизменно в компанията на Тео д’Арси. Нещо става…
— Защо не попиташ Арнолд?
— Защото по-скоро би си прехапал езика, отколкото да ми отговори…
Кейт отбеляза горчивината в гласа на Лорин. Очевидно никак не й харесваше да работи под ръководството на Арнолд Миндъл. Фактът, че Кейт получи поста завеждащ отдел още с постъпването си в „Манинг & Андерсън“, докато Лорин беше обикновена служителка, отдавна се беше превърнал в ябълка на раздора между двете приятелки.
— Във всеки случай няма да съм изненадана, ако работата във фирмата зацикли поради настроенията, които царят в нея относно заместника на Франклин — добави Лорин.
— Дано да не е така! — разпалено отвърна Кейт. — Вярно е, че Чарлс и Диксън не мелят брашно, но и двамата са загрижени за доброто на „Манинг & Андерсън“.
— Ха-ха! — изсмя се презрително Лорин.
Кейт усети как се стяга.
— Какво означава това? — попита тя.
Лорин се приведе към нея и заговорнически прошепна:
— Чух, че ако Диксън стане президент, ние ще се слеем с една известна нюйоркска кантора, която отдавна мечтае да ни лапне…
Нещо, на което Чарлс е непримирим противник, помисли си Кейт.
— Дано да грешиш — каза на глас тя. — Големите фирми са толкова безлични. Лично аз нямам никакво желание да работя в кантора с още седемстотин юристи.
— Страх те е да не се превърнеш в малка рибка сред водите на голямото езеро, а? — подхвърли Лорин.
Кейт стисна устни, за да не изригне острите думи, които бяха на върха на езика й. Напоследък, особено след като се появи перспективата за избор на нов член на управителния съвет, тя все по-трудно успяваше да разговаря приятелски с Лорин.
За разлика от Лорин, която търсеше престижа на новата длъжност, Кейт искаше участие в управителния съвет на фирмата по съвсем практични причини: най-вече финансовата независимост, която би й осигурил подобен пост. Лорин нямаше нужда да се тревожи за такива тривиални подробности като парите, но положението на Кейт беше съвсем различно. Тя си даваше ясна сметка, че въпреки усилията на Чарлс по набирането на средства, кандидатурата в изборите за законодателна власт положително означава лични финансови разходи, при това значителни. Ето защо трябва на всяка цена да влезе в управителния съвет, да стане съдружник със съответен дял от печалбата на фирмата.