Зави наляво по Родео драйв и се насочи към центъра на Бевърли Хилс. Пред Църквата на Бога-Спасител бяха паркирани множество черни лимузини. Кейт с облекчение въздъхна, когато пред колата се изправи един униформен служител и пое грижата за паркирането.
Полицейски кордон задържаше тълпата зяпачи на отсрещния тротоар. Пред входа на църквата имаше няколко телевизионни екипа. Мъже в пожарникарски униформи брояха влизащите в храма хора, други внимателно събираха поканите.
Кейт забеляза приятелските поздрави между Лорин и няколко доста известни люде. Завиждаше й, въпреки волята си. Не можеше да разбере защо жена като Лорин се ражда с връзки и влияние, докато други — като самата нея, трябва да се борят със зъби и нокти, за да се доберат до поредното стъпало на обществената стълбица.
Вътрешността на храма, издигнат в испански стил, със сводове и арки, беше запълнена до край. Кейт с благодарност се насочи към местата на последния ред, които нейна колежка от фирмата беше проявила съобразителността да запази. Лорин я последва.
Кейт огледа добре облечените хора около себе си и изпита доволство от факта, че сутринта се отби да вземе от химическото чистене официалното си костюмче от черен креп. Във въздуха се носеше тежкият аромат на белите гардении, розовите гладиоли и туберози, които бяха отрупали ковчега и мястото пред амвона. Раменете й потръпнаха. В църквата беше хладно и тихо, въпреки присъствието на толкова много народ.
— Напомни ми да ти разкажа за един разкошен млад адвокат, с когото се срещам напоследък — прошепна в ухото й Лорин. После, без да чака споменатото напомняне, започна да й описва качествата на въпросния мъж.
Екна музиката на органа, Кейт опря пръст в устните си. Очите й се насочиха към скъпия бронзов ковчег, отрупан с цветя. Зад него се виждаха членовете на семейството, облечени в черни дрехи. Дори от последния ред личеше, че семейство Д’Арси страни от младата вдовица Сандра.
Сандра д’Арси седеше неподвижно, малко встрани от останалите. Тя все още не можеше да повярва, че Джеймс е мъртъв. Очите й механично проследиха как инвалидната количка на осемдесетгодишната му майка Абигейл влиза в църквата, тикана от униформен шофьор. Потръпна, като видя скъпото палто от норка със съответната шапка, черния воал и дантелените ръкавици. Абигейл никога не ми прости, че станах съпруга на скъпоценния Джеймс, рече си тя. И дълбоко ме мрази.
После мислите й се насочиха към Джими. Сутринта шофьорът на Абигейл дойде да го вземе, сега детето се намираше в имението на старата дама, под надзора на специално наета бавачка. Защо не го оставиха при Мария, която Джими познава и обича? Но Абигейл не позволи дори да се говори по този въпрос. Нещата трябва да са такива, каквито ги вижда тя.
Толкоз.
О, господи! Сандра не можеше да се отърве от подозрението, че след смъртта на Джеймс семейството ще направи опит да й отнеме детето завинаги.
Размърда се върху твърдата скамейка, това предизвика кръвнишкия поглед на Виктория д’Арси Мандевил, седнала най-близо до нея. Сандра се почувства самотна в плътното обкръжение на хора, които я ненавиждат. Ех, ако Томи можеше да е тук!
Започна да й призлява от тежкия аромат на цветята, примесен с не по-малко тежкия парфюм на Виктория. Вътрешностите й се преобърнаха и тя неволно отмести поглед от тъжната гледка пред себе си. Църквата продължаваше да се пълни с опечалени. Какво ли е станало с Томи, запита се тя.
Вече втори ден не вдигаше телефона, а тя не смееше да отиде с колата до жилището му. Част от въпросите на полицията я караха да се опасява, че те подозират за връзката им.
Очите й се спряха върху Реймънд Мандевил, съпруга на Виктория. Изпита пристъп на отвращение от подпухналото му лице и зачервен, изпъстрен със синкави венички нос. Приведен към жена си, той шепнешком я осведомяваше за важните личности, пристигнали за опелото. Между тях бяха вицепрезидентът на Съединените щати със съпругата си, както и бившата президентска двойка плюс няколко сенатори. От благоговението върху тлъстото му лице човек би останал с впечатлението, че се намира на коронясване, а не на погребение.
А какво става с Тео, запита се тя. Той беше единственият от фамилията Д’Арси, който се отнасяше с нея добре. Но Сандра не го беше виждала от нощта на убийството. Дали му е мъчно за Джеймс, или и той злорадства? Вдигна глава точно навреме, за да го види как се настанява на близката скамейка. Приведен над него, Диксън шепнеше в ухото му. Тези двамата май кроят нещо, озадачено поклати глава Сандра.