На всичкото отгоре отношенията с втория й баща бяха ужасни. Той не беше доволен от нея, независимо от старанието й. Не харесваше дрехите й, не одобряваше приятелите й. Особено рязко се противопоставяше на намеренията й да постъпи в колеж и да учи право. „Колежът е глупост, още повече за едно момиче“, твърдеше той.
Лишена от избор, Кейт напусна дома си в деня, в който завърши гимназия. Беше на седемнадесет, животът й се струваше направо черен. Шест месеца спа на пода в спалнята на една приятелка, а през деня работеше каквото й попадне, за да събере сумата, която й искаха като депозит за наем на едно малко жилище. А когато най-сетне се сдоби с дом, бързо беше принудена да приеме още три съквартирантки, тъй като парите за наема не стигаха. От това време й остана мрачният спомен за постоянно недоспиване и пълна липса на уединение.
Погледът й попадна на Чарлс, който оживено разговаряше с вицепрезидента на Съединените щати. Той също не беше роден сред тълпата на богоизбраните. През всичките години след завършване на юридическия факултет се беше борил да получи достъп до този свят, но това едва ли би станало факт без помощта на Джеймс д’Арси и Диксън Манинг — двама от най-близките му приятели и типични представители на споменатия свят на пари и вековно благополучие. Оттогава беше изтекла много вода, Чарлс отдавна се чувстваше свой в него. Но Кейт знаеше, че той никога няма да забрави чувството за отчуждение, което го беше съпътствало в живота.
Тръгна да търси Лорин и мина край няколко високи мъже с къси прически, които бяха пръснати небрежно сред гостите, но очите им не пропускаха нищо. Вероятно са от Сикрет сървис и охраняват вицепрезидента, помисли си тя. Засече червената грива на Лорин, позлатена от лъчите на следобедното слънце.
— Тръгвам си — прошепна й Кейт. — Ако искаш да останеш, ще трябва да използваш колата на някой от гостите.
— Чакай ме навън, ще дойда след няколко минути — отвърна Лорин и махна с ръка.
Така господарите отпращат прислугата си, помисли Кейт.
Прекрасно, ще се оправи и сама, тръсна глава тя и решително се насочи към облицованото с мрамор фоайе, което беше по-голямо от дневната й.
Внезапно до нея изникна Чарлс.
— Тръгваш ли си?
— Да — отвърна тя с неприятно чувство в стомаха. С всяка фибра на тялото си усещаше присъствието на Ан, която положително ги държеше на фокус отнякъде.
— Вероятно днес няма да се връщам в офиса — подхвърли той. — Ще провериш ли дали Нанси не се е оплела в текущите проблеми?
— Разбира се.
На устните му се появи усмивка, разкриваща ред бели и равни зъби.
— Запозна ли се с вицепрезидента?
— Не.
— Ела — рече той, постави ръка на рамото й и я насочи към близката групичка гости. — Господин вицепрезидент, искам да ви представя Кейт Александър, асоцииран сътрудник в нашата фирма и, надяваме се, бъдещ губернатор на Калифорния.
Вицепрезидентът сграбчи ръката й, очите му хищно пробягаха по стройната й фигура, в погледа му имаше нещо безсрамно и разсъбличащо. Значи са верни слуховете, че е непоправим женкар, помисли си Кейт.
— Много се радвам да ви видя — възкликна вицепрезидентът с широка усмивка на уста.
— За мен е чест, господин вицепрезидент — отвърна Кейт, опитвайки се да прикрие неприятното чувство, което я обзе. Тази част от политиката понасяше най-трудно.
— Това е Лоурънс Васерщайн, председател на Националния демократически комитет — обяви Чарлс и махна с ръка към нисък широкоплещест мъж с бели коси, който стоеше до вицепрезидента и мълчаливо я наблюдаваше.
— Здравейте, господин Васерщайн — рече Кейт и стисна протегнатата му ръка.
Чарлс беше окачествил този човек като подвижен калкулатор. Приличаше по-скоро на университетски преподавател, отколкото на хладен математик, на когото са поверени партийните фондове.
— Когато Кейт стане областен прокурор и докаже способността си да привлича гласоподавателите, ние несъмнено ще потърсим подкрепата на Националния комитет — подхвърли с усмивка на уста Чарлс.
— Оная вечер Джеймс ми спомена за вас — започна Васерщайн, после се усети и малко сковано добави: — Той ви ценеше високо, госпожице Александър…
Кейт само се усмихна. След смъртта на Джеймс бъдещето й беше под въпрос. Двамата с Чарлс се надяваха, че именно връзките на Джеймс ще осигурят подкрепата на кандидатурата й от страна на щатски и федерални политици. Но сега, без него, тя съвсем не беше сигурна, че фигури като губернатора Брандън и този Васерщайн ще застанат зад нея.