Очевидно избрала момента, до тях изведнъж цъфна Лорин. Тя топло поздрави Васерщайн и очаквателно погледна към Чарлс. Той нямаше какво да направи и беше принуден да я представи на вицепрезидента.
Заслушана в гальовния й глас, който незабавно започна да сипе комплименти, Кейт изпита желание да се усмихне, за пръв път през този мрачен ден. Браво, момичето ми, рече си тя. След няколко любезни фрази вицепрезидентът се извини, дръпна Васерщайн след себе си и се оттегли.
— Ей сега се връщам — изгука Лорин и отправи една сладка усмивка към намусения Чарлс. — Природата иска своето.
— Тая не си поплюва — кисело промърмори Чарлс, изчакал отдалечаването на Лорин.
Кейт само кимна с глава.
— Ето те и теб, скъпи — пропя Ан Римън, пристъпила неусетно зад тях. Гласът й беше мек и любезен, но очите й хладно се забиха в лицето на Кейт.
— Ан, нали се познаваш с Кейт Александър? — любезно подхвърли Чарлс.
— Разбира се, скъпи. Как сте? — Устните на Ан се извиха във фалшива усмивка.
— Много добре, госпожо Римън — отвърна Кейт. — Благодаря. — Не пропусна да отбележи, че Ан Римън опасно присви очи при звука на гласа й.
— О, наричайте ме Ан… Това „госпожо Римън“ звучи прекалено… как да кажа… — остави изречението си недовършено и демонстративно хвана Чарлс подръка. В очите й блесна изкуствен възторг. — Ти как би се изразил, скъпи?
— Ами… — Той се замисли за миг, после рече: — Прекалено като „жената на шефа“…
Кейт усети смущението му, но нямаше време да го анализира, тъй като към тях отново се приближи Лоурънс Васерщайн.
— Извинете, но ще трябва да ви отмъкна Чарлс за няколко минути…
От изражението на Чарлс Кейт разбра, че никак не му е приятно да я оставя сама в компанията на жена си.
— Цял живот ме представят или като дъщерята на старши съдружника, или като сестрата на Диксън — въздъхна Ан, изчакала отдалечаването на мъжете. — После се омъжих за Чарлс и татко го направи съдружник във фирмата. По тази причина вече ме представят като съпругата на съдружника… — От устата й се откъсна звънлив смях, ръката й неволно се надигна да притисне гърдите. — Май това е единствената ми награда да бъда съпруга на толкова важна личност…
Кейт отвърна с любезна усмивка, но стомахът й нервно се сви. Обикновено имаше отговор на всичко, но в компанията на тази жена остроумието й сякаш се стопи. Ан Римън несъмнено беше хубава. Годините й бяха някъде около четиридесетте, чертите на лицето й бяха фини и изтънчени. Гримът й беше безупречен, прибраната назад руса коса подчертаваше съвършения овал на лицето й. Дребната, но все още стройна и красива фигура, беше облечена в безупречно скроен тъмносин костюм.
— А вие, Кейт? — попита с лека въздишка тя. — Не сте ли съпруга на някого?
— Бях — отвърна Кейт и усети как страните й поруменяват. — Но бракът ми трая съвсем кратко време…
— Срамно е когато нещата приключват с развод, нали? — Острият тон на Ан влезе в ярък контраст с невинната усмивка на лицето й.
— В моя случай не беше така — поклати глава Кейт. — Беше просто грешка.
— Често ли допускате подобни грешки? — попита Ан, а в очите й проблесна опасно огънче.
— Старая се да не ги допускам — въздъхна Кейт.
От поведението на Ан явно личеше, че подозира за връзката й с Чарлс.
— Здравейте, госпожо Римън — пропя Лорин, внезапно изправила се до тях. — Готова съм да тръгваме, Кейт…
Кейт изпита огромно облекчение. От предишната неприязън към Лорин не остана нищо. Побърза да се извини и двете се насочиха към изхода.
— Никога не съм присъствала на по-студено и бездушно събиране — въздъхна тя, докато чакаха да им докарат колата.
— А аз съм — отвърна Лорин. — Но днес нямаше как да е другояче… Всички са объркани от неочакваната смърт на Джеймс… — Наведе се към Кейт и понижи глас: — Някои хора са на мнение, че става въпрос за предумишлено убийство, а не за обикновен грабеж…
— Значи трябва да има и заподозрени — механично отвърна Кейт, сигурна, че няма да получи отговор.
— Първият е брат му Тео — тръсна глава Лорин. — Той мразеше Джеймс, особено след като беше отрязан от ръководството на фондацията Д’Арси… — В зеленикавите й очи се появиха странни пламъчета. — Вторият е онази евтина никаквица, която изнуди Джеймс да се ожени за нея… Нима човек може да се довери на подобна кучка? Краката й вече са разтворени за следващия богат съпруг… Никога няма да разбера защо Джеймс изобщо е пожелал да се ожени за нея!