— Имат дете…
— Че какво от това? Нима е бил длъжен да се жени за нея?
— Може би е искал синът му да носи законно фамилията Д’Арси. Да не говорим, че за всяко дете е по-добре да расте с родителите си…
— О, моля те, пощади ме! — простена Лорин и направи гримаса.
Кейт неволно се усмихна.
Портиерът докара колата, Кейт седна зад волана и отвори дясната врата на Лорин.
— Хайде обратно в солните рудници! — мрачно промърмори червенокосата.
Чарлс се разтревожи не на шега. Беше убеден, че Ан е казала нещо неприятно на Кейт и това е принудило момичето да се оттегли. Успя да изпрати жена си у дома сама, оправдавайки се със заетост във връзка със завещанието на Джеймс.
Напусна почти веднага след нея. Колата се понесе по плавните завои на Холмбай Хилс, а той нетърпеливо набра номера на Кейт по мобифона си. В купето се разнесе остър звън.
— Ало — обади се приглушеният глас на Кейт.
— Здравей, аз съм.
— Чарлс! — изненадано възкликна тя. — Не очаквах да те чуя тази вечер.
— Да, вече е късно. В леглото ли си?
— Още не.
— Това беше един от най-тежките дни в живота ми — въздъхна той.
— Нямаше как да е по-лек…
В гласа й се долови загриженост.
— Мога ли да намина?
— Разбира се. Къде си?
— Тъкмо излизам на „Сънсет“. След четвърт час съм при теб…
— Чакам те.
Диксън се движеше на безопасно разстояние зад Чарлс. Не искаше зет му да забележи светлината на фаровете. Случайно дочу обясненията му пред Ан, според които ще бъде зает със завещанието на Джеймс. Веднага го обзе подозрение, което се превърна в убеждение, след като Чарлс поръча да му докарат колата едва пет минути след оттеглянето на Ан.
Къде ли е тръгнал? Когато колата на Чарлс стигна булевард „Сънсет“ и вместо наляво, към дома, зави в обратна посока, Диксън вече беше сигурен. Зет му крои нещо…
Много би искал да бъде сам, без компанията на съпругата си Алейна. Искаше да проследи Чарлс, но знаеше, че Алейна ще го затрупа с въпроси. Ако тоя тип е намислил нещо тайно, най-добре ще бъде да го проследи сам. Човек никога не знае кога ще има нужда от подобна информация. Излишно е да се рискува, особено когато става въпрос за бъбрица като Алейна.
Кейт остави слушалката и се намръщи. Седеше на белия си диван с удобни възглавници, навсякъде около нея бяха пръснати папки и листове хартия. На масичката за кафе лежаха разтворени дебели сборници със закони и нормативни документи. След два дни й предстоеше тежко дело и тя имаше нужда от спокойствието на дома, за да изчете многобройните документи.
Изправи се и хвърли поглед към стенното огледало. Господи, на какво приличам, възмути се тя и критично огледа стройната си фигура, висока метър и седемдесет и пет и тежка точно 59 килограма, навлечена с любимия й торбест анцуг, който предпочиташе да носи у дома. Чарлс всеки момент ще бъде тук, трябва да се пооправя, рече си тя. Той имаше качеството да изглежда елегантен при всякакви обстоятелства, дори след изтощителна 3-часова партия тенис.
Смъкна анцуга, облече тесен панталон и пуловер. Среса набързо късата си черна коса, позволявайки на няколко къдрици да увиснат игриво на челото. После добави малко туш върху гъстите си черни мигли, погледна се в огледалото и доволно кимна с глава. Толкова, няма смисъл да прекалява. Спомни си нещо, което отдавна се канеше да поправи — напоследък не се занимаваше достатъчно с физически упражнения, все по-трудно й беше сутрин да става и да тича по плажа.
Започна да събира пръснатите документи. Господи, колко работа имам! Защо не отказах това заплетено дело? Знаеше защо. Никога не й беше лесно да отказва. Въздъхна и натика документите в дипломатическото си куфарче.
Пооправи стаята и се огледа. Винаги беше мечтала да има собствен дом, но през четирите години като прокурор дори не можеше да си помисли за подобно нещо. Държавните служители получават ниски заплати, особено когато се сравнят с частния сектор. Заплатата й в „Манинг & Андерсън“ беше три пъти по-висока, в сравнение с тази в прокуратурата. От постъпването си насам редовно получаваше и повишения. Бяха й необходими три години, за да купи тази неголяма, но раздвижена къща, намираща се почти на плажа на Санта Моника. Това беше първият й собствен дом и тя го обожаваше. Дълго и с нескрито удоволствие избира мебелите. Повечето бяха модерни, но тук-там успя да вмъкне малко антики и персийски килими, които придаваха на обзавеждането особена топлота. Звънецът на входната врата я изтръгна от спомените.