— Как можеш да си помислиш такова нещо, скъпи?
Трябва ми време, трябва ми малко време, пропищя един глас в съзнанието й.
— Знаеш ли какво? — погледна го все така усмихната тя. — Защо не отидеш у дома? Нали си носиш ключа?
— Да.
— Много добре. Аз ще отскоча до пощата да изпратя едни документи и веднага се прибирам. Но ще те моля да вземеш такси. Не бих си простила, ако нещо ти се случи по пътя.
Той понечи да протестира, но тя запуши устата му с длан.
— Настанявай се удобно, направи си питие. — В усмивката й имаше нещо победоносно. — И няма да усетиш кога ще бъда при теб!
— За какво ще ходиш в пощата?
— Трябва да изпратя едни инструкции на моята приятелка Рейчъл Шулмън… Нали я помниш, разказвала съм ти за нея… Идната седмица й предстои да защитава човек, обвинен в убийство, и тя направо умира от страх.
— Не можеш ли да сториш това утре?
Кейт погледна часовника си и поклати глава:
— Тя вече ме чака… Моля те, Чарлс! Защо поне веднъж не направиш така, както искам аз?
— Добре — кимна той, после я сграбчи в прегръдката си. Устните му се впиха в нейните с такава сила, че я оставиха без дъх.
Тя се остави в ръцете му. Отвърна на целувката, но умът й беше другаде. Моля те, Господи, проплака тъничък глас в съзнанието й. Моля те да се намери някакво разумно обяснение за всичко това! Дълбоко в себе си обаче съзнаваше, че само истината може да я задоволи. Страшната истина, която се боеше да погледне в очите.
Нещо чукна по стъклото и Мадлин подскочи. Какво беше това? Потисна желанието си да изкрещи и пипнешком потърси пеньоара си. В същия момент откъм вратата на долния етаж се разнесе ясно почукване. Кой би могъл да я търси по това време?!
Включи осветлението и се насочи към дневната. Пристъпи към входната врата и надникна през шпионката. Господи, та това е Гари! Какво търси тук?!
— Мадлин, отвори — сякаш усети присъствието й той. — Дойдох да ти се извиня!…
— Махай се! — гневно извика тя.
— Моля те, дай ми възможност да ти обясня…
— Не! Махай се!
— Цяла нощ ще седя на прага ти. Не зная как другояче да ти покажа колко много съжалявам… Готов съм да направя каквото пожелаеш!
— Желая да не те виждам никога повече!
— Ако не ми дадеш шанс да изкупя вината си, не виждам защо трябва да живея… — Гласът му бавно заглъхна.
— Не говори глупости! — тръсна глава тя и уви полите на дрехата около тялото си. — Ще си тръгнеш ли, ако ти простя?
— Да.
— Много добре, прощавам ти. А сега си върви!
— Отвори и ми го кажи в лицето. После си тръгвам. Няма да те преследвам, след като не ме искаш.
— Окей. Но не те каня, ясно? Ще си останеш на верандата, ще се извиниш и ще си тръгнеш! Обещаваш ли?
— Обещавам.
Тя дръпна резето, превъртя ключа и открехна вратата. Гари стоеше на верандата с натикани в джобовете на якето ръце, лицето му беше нещастно като на бито кученце.
— Моля да ме извиниш, Мадлин — промърмори той, а зелените му очи умолително проблеснаха. — Имаш пълното право да ми се сърдиш. Искам просто да ти кажа, че съжалявам много за болката, която ти причиних…
— Добре. Сега си върви — изгледа го хладно тя. — И иди да се прегледаш.
— Защо?
— Защото си болен.
Ръцете му се стрелнаха напред с такава бързина, че тя дори не ги видя.
— Не аз съм болният! — изкрещя той. — Нима забрави кой от нас крещеше искам го целия, искам го целия?! — Гласът му се разнесе надалеч в тихата нощ, тялото му я избута навътре.
Мадлин замръзна от ужас. Този човек с очевидни психически отклонения успя да влезе в къщата й!
— Искам веднага да си тръгнеш! — повиши тон тя и рязко се дръпна назад.
На лицето му се появи злобен израз, ръцете му я стиснаха още по-здраво.
— Първо ще ми отговориш на един въпрос! — изръмжа той. — Не ти ли беше поне мъничко приятно, когато си натиках оная работа в задника ти?
— Остави ме! — изгуби самообладание тя. — Махай се оттук!
Ръцете му разкъсаха предната част на пеньоара, тя инстинктивно се сви и отскочи назад.
В този момент някой я повика откъм верандата, след миг на прага се изправи Кейт.
— Извинявай, че идвам в такова време, но… — Очите й обхванаха ситуацията за частица от секундата, изражението й се промени. — Какво става тук? Хей, ти, махни ръцете си оттам!
Гари се извърна да я погледне, в очите му се появи несигурност. Миг по-късно пусна Мадлин, раменете му се смъкнаха надолу.