— Можем да опитаме през един люк — промърмори той.
— Предполагам, че това ще сторя аз — усмихна се Доналдсън. — Ти просто няма начин да се намъкнеш!
Няколко минути по-късно младият полицай вече отваряше вратата на кабината отвътре. Четиримата униформени се заловиха за работа. Двама влязоха в кабината, другите започнаха да оглеждат палубата.
Боуър и Доналдсън оставиха за себе си капитанската рубка. Изследваха я сантиметър по сантиметър, не пропуснаха нищо. Вътре миришеше на водорасли и мухъл, влагата беше осезаема.
— Ти отзад, аз — отпред — промърмори Боуър и се навря под командното табло. Издърпа някакво малко чекмедже и сбърчи нос от острата миризма на развалена риба. — Насам! — извика в следващата секунда той. — Мисля, че открих нещо!… — Подхвана внимателно пистолета с два пръста и се върна в главната кабина. — Я вижте какво си намерих, приятелчета! — На устните му грееше доволна усмивка. — Полуавтоматичен „Ругер“, 22-ри калибър!
— Имам серийния номер! — извика Доналдсън и хукна към палубата, където беше оставил якето си. След минута се върна, двамата с Боуър сведоха глави над тефтерчето.
— Бинго! — извика Доналдсън. — Пистолетът на Сандра д’Арси! Някой иска ли да се обзаложи с мен, че това е оръжието на престъплението?
Полицаят, когото бяха оставили на пост пред магазина, им даде да разберат, че към пристана се приближава зелена кола.
Групата напусна яхтата и пое нагоре. Човекът от колата бавно вървеше към магазина. Вратата се отвори, появи се хлапето, което преди малко им беше водач. Каза нещо на мъжа, той се обърна и огледа полицаите. После се извърна към зелената кола, прецени, че е твърде далеч, и хукна да бяга в обратна посока.
Но Боуър беше предвидил подобен развой на събитията и предварително разстави няколко цивилни агенти наблизо. Един от тях, очевидно спринтьор, бързо настигна беглеца и му щракна белезниците.
Боуър спокойно чакаше на пристана. Когато мъжът беше изправен пред него, той вдигна глава и каза:
— Марти Винсънт, арестуван сте по обвинение в убийството на Джеймс д’Арси!
— Вие сте луди! — облещи се Марти. — Нали някакво хлапе в Лос Анджелис вече си призна за убийството?
— Налага се да отговаряте на куп важни въпроси — рече Боуър. — Например как се е озовал у вас този пистолет, който е притежание на госпожа Сандра д’Арси.
— Аз съм частен детектив и имам официално разрешително за него. Купих го от някакъв тип на разменни начала.
— Това трябва да се провери — промърмори Боуър и започна да обикаля около Марти. После вдигна глава и се обърна към един от полицаите. — Я свалете за малко тези белезници.
Полицаят се подчини. Боуър се пресегна и рязко дръпна лявата ръка на арестанта. Ловко измъкна часовника му и кимна с глава.
— Окей, сега го закопчайте отново.
На лицето му изплува подигравателна усмивка, солидната златна вещ проблесна в дланта му.
— Не можа да устоиш, а?
— Какво е това? — попита един от полицаите.
— Предполагам, че е ролексът на Джеймс д’Арси, изчезнал в нощта на убийството. Ето тук са инициалите, виждаш ли? Д. А. — Пусна часовника в пликче за веществени доказателства и въздъхна: — Окей, сега му прочетете правата…
Натовариха се в колите и потеглиха към градското полицейско управление.
— Чака те газовата камера, приятелче — промърмори Боуър и хвърли мрачен поглед към арестувания.
Още преди да стигнат Лос Анджелис, Марти започна да говори за компромисно споразумение. Нищо ново под небето, въздъхна Боуър. На даден етап всеки гледа да отърве кожата…
Чарлс Римън се събуди късно, с тежък махмурлук. От студентските си години не беше поглъщал такова количество алкохол. Спомни си как два часа беше висял в апартамента на Кейт, напразно очаквайки я да се прибере. Съблече се, взе душ, после си сипа поредното питие. Когато тя звънна да съобщи, че няма да се прибира, тъкмо беше задрямал… Но главата му се беше прояснила достатъчно, за да си даде сметка каква грешка допусна, като я уведоми за финансовите си машинации с парите на фондацията. Дано да разбира, че не съм имал друг избор, въздъхна той. Това беше единственият начин да осигури спокойно бъдеще и на двамата…
После, след още няколко питиета, той се облече, слезе в колата и подкара към дома си. Легна си, без да обръща внимание на въпросите, с които го засипа Ан.