Выбрать главу

Стана и влезе в банята. Главата му се пръскаше от болка. Взе душ, обръсна се и слезе в дневната. Ан направи опит да започне разговор, но той заби нос във вестника и мълчаливо се залови с кафето и сандвичите.

Дявол да я вземе тази вещица, намръщено въздъхна той. За двадесет години брак не направи нищо, за да му помогне във финансово отношение. Държеше средствата си под пълен контрол, единственото нещо, което му позволяваше, беше да инвестира лихвите от огромните си влогове. Никога не предложи да прехвърли нещо на негово име, колкото и дребно да е то. Дори тази къща е на нейно име, да не говорим за ролс-ройса, който уж му подари за рождения ден. Какъв подарък, за бога? Броени дни след празника Чарлс откри, че Ан го беше купила с общи пари, но не беше забравила да го регистрира на свое име. Ако се стигне до съд, той ще трябва да докаже, че покупката е била с цел подарък. Трудна работа, особено след като знаеше какъв майстор на документалната сигурност е жена му. Вероятно си въобразява, че по този начин ще ме задържи в ръцете си завинаги. Не, момичето ми, въздъхна той. Скоро ще разбереш, че Чарлс Римън не се купува с подобни методи!

Стана от масата, взе си ракетата за тенис и тръгна да излиза. Ан го попита къде отива и кога ще се върне, но той не й обърна внимание.

Петнадесет минути по-късно беше в Санта Моника. Стори му се, че някаква кола го следи. Не, едва ли… Просто още съм махмурлия… Колата на Кейт не беше в гаража. Къде, по дяволите, изчезна това момиче? Вероятно ми е оставила послание, реши той. Качи се в апартамента и пусна телефонния секретар. Две приятелки и Франк. Постоя в нерешителност пред машината, после пусна посланието на Франк.

„Здрасти, най-сетне се прибрах. Доведох Мария и я настаних на безопасно място. Тя прие да даде показания. По пътя ми призна истинската причина за страховете си. Обади се веднага, искам да помислим върху стратегията на предстоящата битка.“

Чарлс пренави лентата. Така Кейт няма да разбере, че е прослушал съобщенията. После тикна юмруци в джобовете на панталонките за тенис и закрачи напред-назад. Мускулите на дългите му загорели бедра играеха като живи. Накрая решението беше взето. Разтвори щорите и надникна навън. Нима наистина ме следят? Реши да не рискува. Повика такси, като даде адреса на съседния жилищен блок. После се спусна по стълбите и излезе през задния вход. Онези, които биха ме следили, вероятно ще останат да пазят колата ми, зарязана пред дома на Кейт, помисли си той.

— Не мога цял живот да стоя тук! — ядосано промърмори Кейт. — Трябва да отскоча до вкъщи, поне за да се преоблека!

— Обещахме на Боуър да му дадем двадесет и четири часа — напомни й Мадлин.

И двете подскочиха от резкия звън на телефона.

— Да? — вдигна слушалката Мадлин. — Кога? Ясно… Какво каза той? — Лицето й стана загрижено.

В корема на Кейт се появи огромна буца. Кой се обажда, по дяволите?!

Мадлин затвори и вдигна глава.

— Разполагаш ли със снимка на Чарлс?

— Разбира се. Защо?

— Полицията я иска.

— Какво се е случило?

— Открили са Марти. На лодката му намерили пистолета на Сандра. Убедени са, че именно с него е бил застрелян Джеймс. На всичкото отгоре онзи глупак носел на китката си ролекса на убития.

Кейт безсилно се отпусна в стола, сърцето й заблъска като чук. Възможно ли е Сандра да е разбрала, че Марти я следи и да го е убедила да ликвидира Джеймс? Или пък го е надушил Томи и двамата заедно са свършили работата? Къде е мястото на Чарлс в тази плетеница?

— Проговорил ли е Марти? — нервно попита тя. — Какво е казал?

— Иска сделка.

— Каква по-точно?

Мадлин пренебрегна въпроса й и вдигна глава:

— Виж какво, трябва да се видя с един от хората на Боуър. У теб ли е споменатата снимка?

— Сега ще я донеса.

Кейт стана и се насочи към антрето. Болеше я цялото тяло, болеше я душата. Моля те, Господи! Нека стане така, че Чарлс и Сандра да останат чисти! Върна се в дневната и подаде снимката на приятелката си. Мадлин я пое, разгледа я внимателно, после обърна гърба й.

Кейт отлично знаеше какво пише там. „На скъпата Кейт, която обичам с цялото си сърце!“

Кейт решително отказа да остане сама. Това беше просто немислимо, особено в сегашното й състояние. Продължаваше да мисли за начините, по които я беше манипулирал Чарлс. Нима всичко е било лъжа, господи?! Всяка негова дума, големите му обещания?

Колата спря пред един магазин за алкохол на булевард „Санта Моника“. Мадлин и полицаят слязоха, Кейт ги последва. Стомахът й беше стегнат като камък, имаше чувството, че всеки миг ще й прилошее.