— Все още не разбирам защо Томи не отхвърли обвиненията…
— Спал е цели два дни — поклати глава Боуър. — Събудил се е замаян. Стаята му била наопаки, нямал спомени… По мое мнение е започнал да се съмнява още в момента, в който аз и Доналдсън го подложихме на разпит. Отпечатъкът му в градината на Д’Арси е решителен. Младежът наистина допуска, че може да е извършил убийството…
— А и адвокатът му не си е направил труда да вникне по-дълбоко — отбеляза Мадлин. — Вероятно именно той го е убедил да се признае за виновен, вместо да търси истината.
— Аз също не вярвах в невинността на Томи — изтъкна Боуър.
— Направихме каквото можахме — въздъхна Мадлин. — Но всички улики бяха срещу него.
Кейт караше след колата на двамата полицаи и Мадлин. Беше й лошо, в стомаха й тежеше олово. Имаше чувството, че Чарлс — мъжът, когото беше обичала, никога не е съществувал. Той ме е лъгал и манипулирал за всичко, вероятно и за чувствата си… Но защо не го усетих? Защо позволих да бъда водена за носа?
Шофираше механично, следвайки маневрите на полицейската кола сред оживеното улично движение. В съзнанието й се мерна лицето на Чарлс в момента, в който Боуър му съобщава за смъртта на приятеля му, после и в моргата… Изглеждаше съсипан, точно както трябва да изглежда човек, внезапно изгубил най-близкия си приятел. Какъв актьор, да го вземат дяволите! Как е възможно да идентифицираш трупа на приятеля, когото сам си убил?!
Винаги се беше гордяла с усета си към лъжата. Но сега не беше сигурна дали вярва дори на самата себе си. В главата й се въртеше филмовата лента на отминалите събития, придружена от един и същ натрапчив въпрос: Къде са фактите, които би трябвало да ме направят подозрителна? Какво пропуснах?
Спомни си думите на Мадлин. Чарлс действително беше успял да заблуди много хора. Но от това не й стана по-леко, продължаваше да се чувства глупачка.
Помисли за инцидента в къщата на Мадлин и горчиво поклати глава. И тя е като мен… Нима е възможно две умни и опитни в професията жени като нас да изпаднат в подобно положение? Да свържат живота си с такива гадни престъпници? Едната с насилник, другата с убиец… Браво, сигурно ще получим наградата за най-наивна жена в щата Калифорния!
В далечината изплува огромната, ярко осветена сграда на летището. Сърцето заблъска в гърдите й, стомахът й се сви. Никак не й се искаше да чуе това, което щеше да каже Чарлс.
Доналдсън паркира на забранено, махна на Кейт да спре зад него и показа значката си на полицая, който забърза към тях.
Боуър влезе пръв в терминала, зад него вървеше Доналдсън. Хванати за ръце, Мадлин и Кейт забързаха след тях. Мадлин хвърли бегъл поглед към посивялото лице на приятелката си и съчувствено въздъхна. Само преди няколко месеца бъдещето на Кейт изглеждаше блестящо, непоклатимо, сигурно като скала. А сега?
Вървяха към залата за заминаващи пътници. Интензивните проверки дадоха резултат и Чарлс беше засечен в списъка на един полет за чужбина. Задържаният самолет стоеше на площадката, към стълбичката вървеше група униформени полицаи.
Боуър показа значката си и ги поведе към горния етаж на терминала, където се намираше транзитната зала за международните полети. Кейт пристъпи към широкия прозорец и насочи поглед към пистата. Двама работници в сини комбинезони чакаха край стълбичката, готови всеки миг да я отместят от огромното туловище на сребристия джъмбо джет. На най-долното стъпало стояха двама униформени полицаи с ръце на кобурите.
Стори й се, че всичко това е сън, изведнъж й се прииска да се ощипе. Но в следващия миг в рамката на отворената врата на самолета се появи Чарлс. Сърцето й пропусна един такт. Плътно зад него се мярна фигурата на едър мъж, очевидно полицейски служител.
Чарлс пристъпи крачка напред, огледа се и някак уморено заслиза. Двамата долу застанаха от двете му страни, щракнаха белезниците около китките му и го поведоха към терминала.
Видя я на вратата, погледът му я прониза като нож. Тя вирна брадичка, твърдо решена да не покаже на никого, че преживява най-трудния миг в живота си.
Влязоха в едно от предварително опразнените помещения и Боуър тактично й даде пет минути за разговор с Чарлс.
Кейт беше доволна от жеста на възрастния полицай. Макар че колегите му не ги изпускаха от очи, двамата получиха възможност да седнат доста встрани от останалите и да говорят, без да се опасяват, че ще бъдат чути. Очите й пробягаха по лицето на Чарлс, в тях блесна първо гняв, а след това и съжаление.