— Хванаха Марти — тихо му съобщи тя.
Той кимна с глава.
— Само едно ще те попитам: защо провали всичко?!
Очите му се плъзнаха по белезниците, после бавно се заковаха върху лицето й.
— Защо ли? Защото исках всичко да е наред. За мен и теб, за нас! Да живеем наистина добър живот!
— Някога да съм имала материални претенции?
— Взех си моето! Джеймс обеща да ми плати, но после се отметна. — В очите му се появи възмущение. — Ти нямаш представа що за човек беше той! Видя го в ролята на любезен и очарователен домакин, но това съвсем не беше истинският Джеймс д’Арси. Той беше лош човек, Кейт. Лош и зъл!
— Дори да е така, ти нямаш правото да го лишаваш от живот! Бихме могли да заминем някъде, да се заловим с нещо друго… — Очите й се насълзиха. — Бихме могли да живеем щастливо!
Той сякаш не я чу, лицето му се разкриви в мрачна гримаса.
— Трябваше да видиш изражението му, когато ми съобщи, че възнамерява да повери ръководството на компанията и фондацията на Тео! „Как ще ти хареса това, Чарлс — започна да имитира той. — Да те командват невръстното ми братче и онзи педераст Диксън? Картинката със сигурност ще е много интересна!“
В тъмните му очи се появи гневен блясък.
— Молих го да не върши глупости. Предупредих го, че това ще е една огромна грешка. Но той ми се изсмя в лицето и заяви, че животът започвал да става скучен. Досадна била дори младата му и красива съпруга, от която също възнамерявал да се отърве…
Кейт го гледаше с широко отворени очи. Все още не можеше да повярва, че всичко това става в действителност. Какъв кошмар, господи!
— Джеймс призна, че по-добър управител на състоянието си от мен едва ли ще намери — продължи Чарлс. — Но решил, че е време да разклати тенджерата, просто ей така за кеф. Беше луд, истинска отрова!
Замълча за момент, очите му отново се впиха в лицето й.
— Бъди мъдра, Кейт. Ние все още имаме своите шансове. Никой не може да ме обвини само по показанията на Марти!
— Разпозна те и собственикът на магазина за алкохол — поклати глава тя. — Показанията му потвърждават версията на Марти.
— Ти обаче ще измислиш нещо, нали? Ще им предложиш споразумение. Зная, че те бива в тая работа.
Тя се сви, сякаш думите му я шибнаха като камшици.
— Как смееш да искаш това от мен?! — Гласът й пресекна, задавен от гняв.
— Моля те, Кейт. Сигурен съм, че ще се измъкна от тази бъркотия, ако ти си на моя страна. Покупката на бутилка шампанско не означава обвинение в убийство! Цялата работа свърши Марти, а аз…
— Млъкни, Чарлс! — неволно повиши тон Кейт. — Не мога да бъда твой адвокат. Ти ме лъга, използва и манипулира! Освен това уби най-близкия си приятел и спокойно изпрати на смърт невинни хора! Отвращаваш ме, Чарлс!
— Аз пък те обичам — отвърна той.
— Не употребявай тази дума! — ледено го погледна тя. — Просто защото не знаеш какво означава. Ти предаде всички — най-близкия си приятел, партньорите си, семейството си! — Замълча за миг, пое си дъх и добави: — Предаде и мен, Чарлс! Въпреки че те обичах повече от всичко на света!
С мрачно злорадство видя, че сега беше негов ред да се свие под тежките думи. Скочи на крака, направи знак на Боуър и започна да се отдалечава.
— Кейт!…
Долови молбата в гласа му, усети и мъката. Въпреки това напусна залата с твърда крачка, без да се обръща назад…
53
В коридора се разнесоха викове и Кейт вдигна глава от бюрото си. Беше претрупана с работа, нямаше време за нищо.
— Пуснете ме, трябва да я видя!
Позна гласа на Андрю Стюарт, стана на крака и любопитно надникна през вратата. Андрю не можеше да преодолее непреклонната Мери, свидетели на спора бяха няколко от служителите на фирмата, струпали се в коридора.
— Какво става тук? — попита тя.
Русокосият адвокат рязко се завъртя, пръстът му обвинително се насочи в гърдите й:
— Областната прокуратура току-що ме уведоми, че убиецът на Д’Арси не е Томи! — Лицето му беше почервеняло от гняв. — Ако ти беше достатъчно честна да ми съобщиш за намеренията си да направиш сделка и да обявиш Сандра за виновна, нещата щяха да се развият по съвсем друг начин! Грешката е твоя!