Скоро се озоваха в къщата, Кейт и Сандра бавно поеха по стълбите за горния етаж.
На площадката ги очакваше Абигейл. Изправена в инвалидната си количка, тя гневно размаха бастуна си.
— Нито крачка повече! Тео, никога няма да ти простя това! — Гласът й беше остър и пронизителен.
— Защо не млъкнеш, вещице! — промърмори под нос Сандра и продължи нагоре.
— Овладей се, мамо — обади се Тео. — Недей да правиш циркове!
— Как смееш да ми говориш по този начин? — задави се от ярост старицата.
Тео се добра до площадката, хвана ръчките на инвалидната количка и започна да я тика към апартамента на Абигейл.
— Спри! Чуваш ли, веднага спри!
— Спокойно, мамо — отвърна Тео. — Време е за следобедната ти дрямка…
Ако не беше толкова напрегната, Кейт положително би се разсмяла на безсилната ярост на Абигейл. Но сега нямаше време за това, трябваше да приключат с максимална бързина.
Вратата на детската стая се отвори и Джими се втурна към тях.
— Мамо, мамо!
— Милото ми момченце! — разплака се Сандра, грабна детето и го завъртя около себе си. — Сладкият ми Джими!
— Ще ме вземеш ли у дома с теб?
— Можеш да се обзаложиш!
Кейт усети как клепачите й овлажняват.
— Побързай — обади се тя. — Трябва да се махаме оттук. За нещата му ще дойдем друг път.
Сандра кимна, стисна детето в прегръдката си и забърза надолу по стълбите, заедно с Кейт.
— Какво става тук, по дяволите?
Кейт вдигна глава и видя, че Виктория беше препречила пътя им към изхода. Кокалестото й лице беше разкривено от злоба.
— Дойдохме да приберем детето на Сандра — поясни Кейт и побърза да застане пред клиентката си. В далечината се долови вой на сирени, сърцето й се сви. Нима идват, за да ги спрат? Не знаеше това, нямаше никакво желание да научи. — Моля, отдръпнете се да минем…
Виктория не й обърна внимание, костеливият й пръст се насочи към гърдите на Сандра.
— Малка уличница! Не си въобразявай кой знае какво, само защото съдът те оправда! Всички ние знаем, че си искала смъртта на брат ми!
Сандра подаде детето на Кейт и пристъпи напред:
— Чуй ме добре, гадна кучко! — просъска тя. — Може да съм искала смъртта му, но това не означава, че съм го убила! А ти си болна и трябва да идеш в лудницата. Също като Абигейл и Джеймс! Всички сте смахнати! Нямаше ден, без да проявите жестокостта си! Може и да не съм родена в замъци като вашите, но съм много повече дама от вещици като вас с майка ти!
— Дама! Ха-ха! Ти си уличница, обикновен боклук!
— Вече не можеш да ме нараниш…
— Ще ти дам един съвет, малка кучко! Дръж си устата затворена! Горчиво ще съжаляваш, ако направиш опит да окаляш доброто ни име!
Сандра изпъна рамене и подигравателно се изсмя.
— Нямате никаква власт над мен! Мъжът ми може да е бил мръсник, но обичаше сина си. Моят син! Един ден Джими ще наследи цялото състояние на Д’Арси!
— Никога. Ще се боря с теб, докато съм жива!
— Това означава, че ще трябва да се бориш и с мен — обади се Тео, незабелязано появил се на стълбището. — И със сигурност ще загубиш! — Спусна се долу, хвана Сандра за ръка и се извърна към сестра си: — А сега трябва да ни извиниш, Виктория. Тази жена и моят племенник трябва да бъдат на друго, по-добро място! — Гласът му беше хладен като стомана.
— Гадно мекотело! — изписка Виктория. — Предател!
— Съветвам те да внимаваш с речника, Виктория — хладно я изгледа Тео. — Сега аз се разпореждам с фамилното състояние.
Виктория зяпна, в очите й се четеше безсилна злоба.
— Махни се от пътя ми! — заповяда Тео.
Сестра му уплашено се дръпна встрани, за огромно учудване на Кейт.
Насочиха се с бързи крачки към лимузините пред входа, воят на сирените вече беше съвсем наблизо. Кейт подаде на Сандра треперещото телце на Джими, горда от силата и самообладанието на клиентката си.
Сандра прегърна детето и вдигна глава към Тео.
— Благодаря — дари го с усмивка тя. — Жалко, че брат ти никак не приличаше на теб.
— По-добре тръгвай — отвърна той. — Мама е позвънила в полицията с оплакване за незаконно нахлуване в дома й.
— Трябва да напуснем собствеността им — добави Кейт и тикна Сандра във вътрешността на колата.
Сирените вече бяха съвсем близо. Даваше си сметка, че ще бъдат в безопасност само ако са извън територията на имението. Колелата на лимузината вдигнаха ситни камъчета и шофьорът се насочи към изхода. След миг се озоваха на улицата. Кейт погледна Сандра, от гърдите й излетя въздишка на облекчение.