„Това не е честно, въздъхна тя. Аз дойдох тук преди нея! Мястото в управителния съвет ми принадлежи по право! Как да попреча на Кейт да завладява все по-големи части от територията, която съм си осигурила с толкова труд?“ Умът й напрегнато работеше, пръстите й несъзнателно си играеха с някаква писалка. В крайна сметка стигна до решението, че има добри шансове за контраатака. Извъртя се заедно със стола си към прозореца и вдигна слушалката.
— Канцеларията на областния прокурор — обади се официален глас отсреща.
— Мадлин Гулд, ако обичате.
Даваше си сметка, че приятелката им от юридическия факултет ще прояви интерес към това, което възнамеряваше да й каже.
В слушалката се разнесе остър звън, после прозвуча ясен женски глас:
— Мадлин Гулд слуша.
— Здрасти, Мадлин, обажда се Лорин.
— Дойде ли време за редовната ни месечна вечеря? — засмя се Мадлин.
— Това си е грижа на Рейчъл — отвърна с усмивка Лорин. — Обаждам се да ти съобщя някои новини, които едва ли ще бъдат обсъдени по време на вечерята…
— Казвай!
— Първо ми обещай да запазиш източника си в тайна — проточи Лорин.
— Няма проблеми.
— Нашата приятелка Кейт възнамерява да се кандидатира за областен прокурор — рече с понижен глас Лорин.
Отсреща настъпи кратка пауза, после Мадлин въздъхна:
— По дяволите! Ако Кейт иска този пост, моите шансове стават нула!
Лорин прекрасно съзнаваше силата на удара и побърза да се възползва от положението.
— Ти да не си по-глупава от нея? — топло рече тя. — Кейт стана първенец на випуска, но разликата между нея и теб беше нищожна!
— Не в това е работата — отвърна загрижено Мадлин. — Кейт също беше прокурор…
— За някакви си четири години… Докато ти си заместник областен прокурор цели седем!
— Но тя има подкрепата на голяма и авторитетна юридическа фирма — отново въздъхна Мадлин. — Част от съдружниците на „Манинг & Андерсън“ имат наистина силни политически връзки. Лесно биха могли да осигурят на Кейт подкрепата на всички главни функционери на Демократическата партия. А това е пряко свързано с парите. Аз не бих могла да се състезавам с нея…
Ето го времето да изиграя коза си, помисли Лорин. Дано Мадлин оцени шанса, който й се предлага.
— Бих могла да направя нещичко за изравняване на вашите шансове — внимателно подхвърли тя, помълча многозначително секунда-две, после добави: — Ще поговоря с татко и ще видим какво може да се направи…
— Каква помощ имаш предвид? — попита Мадлин.
— Предимно финансова. Плюс няколко авторитетни имена, които ще принудят Кейт да се оттегли… Ще се заема с този въпрос, но нито дума пред нея, чуваш ли?
— Окей.
— Е, хубаво. Сега трябва да тръгвам. Ще се видим утре. — Лорин остави слушалката и започна да си играе с преспапието на бюрото. Ще трябва да убеди баща си, че подкрепата за Мадлин ще бъде изгодна за него. Това няма да е бог знае колко трудно, тъй като бизнесът му в Калифорния е голям и щатската политика винаги е привличала вниманието му. Политиката е приятна игра, въздъхна доволно тя, усетила как самочувствието й се завръща. С лека изненада установи, че се готви да направи точно това, което преди години беше направил баща й.
Реши да му звънне и да разбере докъде е стигнал въпросът с членството й в управителния съвет.
— Татко, говори ли с Франклин по моя въпрос? — стисна слушалката тя.
— За бога, скъпа! — изрази протеста си той. — Джеймс д’Арси беше погребан едва вчера! Не е удобно…
— Вече три дни, откакто умря, татко!
— Моята малка нетърпеливка — изръмжа доброжелателно тексаският магнат. — Имай ми доверие, скъпа. Аз най-добре зная как и кога да повдигна този въпрос. Я кажи как мина погребението…
— Отлично — отвърна намусено тя. Не можеше да понася самочувствието на баща си, който винаги действаше така, сякаш единствен на света знае какво прави. Защо трябва да е толкова труден? Защо не разбира, че мястото на старши партньор във фирмата е от жизнено значение за нея?