— Кои присъстваха?
— Всички, включително вицепрезидентът. Питаха за теб и аз бях принудена да измислям причини за отсъствието ти.
— Благодаря ти, скъпа. Чувствах се ужасно, но нямаше начин да дойда… — Замълча, прочисти гърлото си и попита: — Да си чула нещо за причините, които са накарали Франклин да отложи своето оттегляне?
— Кейт твърди, че е временно, само за няколко седмици.
— А откъде знае това малката ти приятелка?
— От Чарлс Римън. Той е главен юрист на компанията на Д’Арси, а също и на фондацията. Тъкмо тук се крие част от проблема. Чарлс твърди, че главна причина за отлагането е допълнителната работа, която се е струпала върху фирмата след смъртта на Джеймс.
— Хм… Питам се дали това не означава, че Франклин ще предпочете да даде мястото на зет си, вместо на родния си син… Какво друго си чула?
— Повечето юристи във фирмата са убедени, че битката ще бъде между Чарлс и Диксън. Всичко ще се реши от гласа на Франклин…
Майлс Кънингам замълча. А когато проговори, в гласа му се долови презрение.
— Франклин се държи като страхливец. Един мъж винаги трябва да бъде на страната на сина си. Слушай сега какво мисля да сторя, захарче… След ден-два ще долетя при теб и ще уредя нещата на място.
— Благодаря, татко. Ти винаги си на моя страна. О, и още нещо…
— Да?
— Ще ми трябва помощта ти и в едно друго отношение. Ще ти обясня като се видим… — Една червеникава къдрица започна да се увива около пръста на Лорин.
— За какво става въпрос, скъпа?
— Искам да подкрепиш кандидатурата на една моя приятелка в предстоящите избори за областен прокурор.
— Откога започна да проявяваш интерес към политиката? — усмихна се Майлс Кънингам.
— От деня, в който Кейт реши да издигне кандидатурата си.
Детектив Боуър натисна звънеца на елегантната резиденция, намираща се малко встрани от имението на Д’Арси в Бел Ер. Вратата отвори прислужница в ослепително бяла униформа.
— Господин Уинтър ме очаква — рече Боуър и показа значката си.
— Оттук, моля — каза момичето и го въведе в сумрачен кабинет, обзаведен с канапе и фотьойли от тъмнозелена кожа. Господин Уинтър седеше в удобно кресло до прозореца с матирани стъкла и четеше книга.
— Радвам се, че приехте да се срещнете с мен у дома, детектив — вдигна глава той при влизането на Боуър. — Страхувам се, че събитията отпреди няколко дни доста ме поразтърсиха и едно посещение в полицейския участък едва ли щеше да ми се отрази благотворно.
— Сигурно — сви рамене Боуър, после си напомни да се държи по-любезно и смекчи тона си: — Да откриете трупа на съседа си по време на разходка, вероятно ви е разтърсило здравата.
— Така е — кимна Уинтър. — Бях излязъл да разходя кучето и изведнъж… Мисля, че вече споделих всичко, което си спомням.
— Може би е така — отвърна Боуър и спря поглед на слабото и невзрачно тяло на домакина. Преди да се пенсионира, този човек е бил изпълнителен директор на голяма международна компания. Оттеглил се, по собствените му думи, поради проблеми със сърцето. — Но често става така, че хората си спомнят някои подробности значително по-късно… Бих искал просто да чуя разказа ви още веднъж.
— Добре — кимна Уинтър и посочи един от зелените фотьойли срещу Боуър.
Детективът седна и с неудоволствие отбеляза, че панталонът му е станал още по-тесен. От утре минавам на диета, закани се той.
— Да започнем с колата. Сигурен ли сте, че беше бяла, а не бежова или, да речем, сива?
— Видях я под светлината на лампата и съм сигурен, че изглеждаше бяла — отвърна Уинтър. — Дадох ви част от номера й, вероятно сте успели да я откриете…
— Още не — поклати глава Боуър. — Хората си въобразяват, че е лесно, но на практика пътната полиция изпитва доста трудности да открие кола по част от регистрационния й номер. Понякога това отнема седмици и месеци. Все още ли твърдите, че въпросният автомобил е „Мустанг“ последен модел? В Лос Анджелис има няколко хиляди бели коли от тази марка…
— Така ли? — изненада се господин Уинтър. — Това е лошо.
— Не чак толкова — успокои го Боуър. — Все някога ще я открием. — Коланът го стягаше, имаше чувството, че ще го пререже на две. — Сигурен ли сте, че човекът зад волана е бил бял?
— Да.
— И в колата нямаше други пътници, така ли?
— Точно така.
Боуър прелисти бележника си.
— Казали сте, че веднага след като сте открил трупа край колата, сте хукнал нагоре по алеята, към къщата на Д’Арси…