— Така беше. Страхувах се да го пипам. Около главата му имаше кръв, лежеше напълно неподвижно. Колата работеше на празен ход.
— Как отворихте портала?
— Дистанционното лежеше на земята. Натиснах копчето и порталът се отвори.
— Повикахте госпожа Д’Арси и се върнахте обратно заедно?
— Да.
— Тя какво направи, като видя съпруга си проснат на асфалта?
— Разплака се и започна да вика: „О, не, о, не!“… Държеше ръка пред устата си, сякаш не можеше да повярва…
— Не направи ли опит да провери дали е жив?
Човекът се замисли, после поклати глава.
— Не, не направи нищо подобно…
— А после влезе в колата и набра 911, така ли?
— Не съвсем. Мисля, че аз бях този, който предложи да повикаме полиция… Казах й да вземе мобифона и да набере номера… От другата страна, разбира се. Защото трупът препречваше шофьорската врата.
— Какви бяха точните й думи? Имам предвид по телефона…
Мъжът неуверено поклати глава.
— Нещо от сорта на „Елате бързо, мъжът ми е застрелян“…
Боуър леко вдигна вежди.
— Вие ли й казахте, че е застрелян?
— Честно казано, не помня това. Звукът, който чух, ми прозвуча като фойерверк или форсиране на автомобилен мотор… Мисълта за изстрел ми дойде в главата едва след като видях тялото… Може би наистина съм казал, че мъжът й е застрелян. — Уинтър отново поклати глава, очевидно опитвайки се да възстанови събитията в съзнанието си. — Съжалявам, но не помня точните си думи…
Боуър си отбеляза нещо в бележника.
— Добре, господин Уинтър. В показанията ви пише, че след като е набрала 911, госпожа Д’Арси е хукнала обратно към къщата.
— Така беше.
— Каза ли защо трябва да се върне там?
— Да. Нещо от сорта, че не желае детето й да се събуди и да се изплаши…
Боуър потърка брадичката си с пръст.
— Нямат ли домашна прислуга?
— О, да. Сигурен съм, че имат… — На лицето на Уинтър изплува извинителна усмивка. — Страхувам се, че в този квартал всички държат прислуга… Къщите са доста просторни, да не говорим за именията… — Млъкна, вероятно разбрал, че се отклонява от темата на разговора. После сбито добави: — Виждал съм бавачката на момченцето, една жена от латиноамерикански произход. Останалите домашни помощници очевидно не нощуват в къщата. Имам предвид чистачки, готвач, градинари…
Боуър се замисли. Беше видял бавачката в нощта на убийството.
— Защо според вас госпожа Д’Арси е хукнала към къщата, след като е знаела, че там има кой да се погрижи за детето?
— Не зная — озадачено отвърна Уинтър. — Помня само, че ми стана неприятно да бъда насаме с трупа… Но в онзи момент бях твърде разтърсен, за да разсъждавам трезво…
— А сега, след като вече можете да разсъждавате спокойно, бихте ли намерили обяснение за нейното бягство?
— Страхувам се, че не — поклати глава болнавият човек.
— Добре, това е достатъчно — изправи се Боуър. — Благодаря за помощта.
Двамата детективи се срещнаха в патрулната кола и обмениха мисли за разговорите, които бяха провели.
— Значи готвачката, която работи две къщи по-нагоре, е виждала няколко пъти бялата кола? — вдигна вежди Боуър.
— Да — кимна Доналдсън. — Обикновено следобед, само веднъж късно през нощта…
— Забелязала ли е марката и модела?
Доналдсън хвърли поглед на записките си.
— Мисли, че е била малък форд или шевролет и ще я разпознае на снимка…
Боуър спря поглед на по-младия си партньор. С тези яркосини очи и изрусяла от слънцето коса той приличаше по-скоро на рекламен агент на плажно масло, отколкото на ченге.
— Забелязала ли е кой кара тази кола?
Доналдсън само поклати глава.
— А сега какво ще правим?
Боуър приглади сивеещата си коса.
— Ще се заловим с проверката на всички членове на семейството. Криминалистите твърдят, че става въпрос за пистолет 22-ри калибър. Ние с теб ще видим дали някой от тях не притежава подобна играчка…
— Добре.
Сандра стана и отиде да вдигне телефона в съседната стая. Стори го с облекчение, не можеше да понася повече компанията на Виктория. Защо сестрата на Джеймс си въобразява, че може да идва тук, когато си поиска и да раздава заповеди?
Това я правеше нервна, още повече, че не можеше да се отърве от други притеснения. Особено от нарастващото й подозрение, че семейство Д’Арси ще направи опит да й отнеме Джими. От това се страхуваше още преди смъртта на Джеймс, той лично я беше заплашвал. А сега, след като него вече го няма?