Вдигна слушалката и сърцето й пропусна един такт. Обаждаше се Томи! Най-сетне!
— Томи, къде изчезна? Търсих те като луда!
— Бях болен…
Вратата на спалнята се отвори и на прага се появи кльощавата фигура на Виктория.
— Сандра? Къде изчезна? — Видяла слушалката в ръката на младата жена, тя подозрително я изгледа: — С кого говориш?
— С една приятелка.
— Приключвай. Едни мои познати искат да те видят.
— Трябва да тръгвам — промърмори в слушалката Сандра.
— Ще ти се обадя по-късно…
— Кажи на тая кучка да не си пъха носа дето не й е работа!
— Довиждане, Люси. Благодаря, че се обади.
Лорин наблюдаваше как Андрю Стюарт поръчва вечеря от дебелото като библия меню на ресторант „Ескофие“, разположен на върха на хотел „Бевърли Хилтън“. Обичаше мъжете, които поемат инициативата за всичко, като баща й. Бяха на любимата й маса, от широките прозорци до нея се разкриваше прекрасна гледка към панорамата на града.
Келнерът се оттегли, а Андрю Стюарт се облегна назад и каза:
— След седмица-две заминавам за Хаваите.
Лорин отпи глътка шардоне и замълча. Много й се искаше да получи покана да го придружи. Все още не можеше да разбере как и кога успя да хлътне толкова бързо по този мъж. Срещите им се брояха на пръсти.
Андрю беше адвокат по наказателно право с голяма клиентела в района на Лос Анджелис, един от най-привлекателните мъже, които беше срещала Лорин. Русата му коса беше мека и чуплива, приятни лунички подчертаваха невероятно сините му очи. Тялото му беше стегнато, под ръкавите на сакото играеха пъргави мускули. Как ли ще изглежда без дрехи, неволно се запита Лорин. Самата тя беше фанатична привърженичка на физическите упражнения и уважаваше всеки, който поддържа формата си.
— Какво ще правиш на Хаваите? — попита тя.
— Там се провежда семинар по наказателно право — отвърна той. — Мисля, че вече ти казах…
— Може би — отвърна тя. — Ще се обсъжда ли въпросът за ускоряване на съдебната процедура?
През следващите няколко минути Андрю подробно й обясни състоянието на съдилищата в Лос Анджелис, които бяха толкова претрупани с дела, че това се отразяваше пряко върху ръста на престъпността в региона.
На лицето й играеше тайнствена усмивка, слухът й долавяше колкото гласа на Андрю, толкова и приятната музика на оркестъра, намерил място в ъгъла на продълговатото помещение.
— Господи, Андрю! Как ти завиждам за Хаваите! Де да можех и аз да си позволя подобна почивка…
Той направи знак на келнера да допълни чашите, а тя мислено направи преглед на гардероба си. Евентуалното пътуване до тропически географски ширини изисква и специални тоалети. Имам си всичко, беше заключението. Трябва ми само един нов бански и чифт плажни сандали. Келнерът се оттегли и тя закова поглед в лицето на Андрю:
— Какво ще кажеш?
— Там ще присъстват губернаторът и още куп отговорни политици — поясни той.
— Губернаторът Брандън? — Мекият й южняшки акцент подчерта интереса, който се появи в очите й.
— Да. Гвоздей на следващата предизборна кампания ще бъде ускоряването на съдебните процедури срещу престъпниците.
— И той има нужда от твоето присъствие на семинара, така ли?
Даваше си точна сметка за излъчването си, подчертано не само от златисточервената коса и загорялата кожа, но и от безупречната черна рокля, която не скриваше нищо от формите на тялото й.
— Не съвсем — засмя се Андрю и очите му неволно се спряха върху деколтето й — там, където се очертаваше началото на нежна заобленост. — Реших да отида просто защото е полезно да те забелязват на подобни форуми. Помагаш на колегите юристи да те имат предвид…
— Това ми звучи прекалено политизирано — прошепна тя, придавайки знойна приглушеност на гласа си.
— Точно така — кимна Андрю. — Нед Брандън е прозорлив политик и знае къде да натисне, за да увеличи шансовете си в предстоящата президентска кампания. Хората пищят от престъпността и ще гласуват за онзи, който им обещае да прогони криминалните типове от улиците. Вече има няколко дружества на пострадалите от престъпления, които заплашват да раздават правосъдие със собствените си ръце.
— Но нали точно адвокатите по наказателно право като теб настояват за безконечното отлагане на процесите? — дяволито се усмихна Лорин.