— Така е. Ние нямаме интерес от промяна в системата. — На лицето му изплува цинична усмивка. — Ако съдиите се разбързат, нашите доходи ще намалеят чувствително.
— Защото няма да имате възможността да водите по десет дела едновременно, нали?
— Точно. В това се състои и ролята на губернатора на предстоящия семинар. Той ще се опита да постигне компромис, а хора като мен ще присъстват, за да бранят интересите си.
Лорин го слушаше с половин ухо. Умът й беше ангажиран с други неща. Идеята да прекара една седмица на Хаваите в компанията на Андрю й се струваше безкрайно привлекателна, макар още да не беше измислила претекста, под който би се измъкнала от работа. Но това не е толкова трудно: ще позвъни да обяви поредната си тежка настинка и нещата ще се уредят. Тя никога не се тревожеше, че може да бъде уличена в лъжа. Важното е нещата да се уреждат както ги иска, другото беше без значение. Естествено, няма да й се размине без промени в програмата и отлагане на вече насрочени срещи с клиенти. Сега по-важно беше да убеди Андрю да я вземе със себе си.
— Бих могла да се измъкна за една седмица — прошепна с премрежен поглед тя.
Той се засмя, но личеше, че е малко притеснен от прямотата й.
— Още не съм сигурен, че ще замина, Лорин. Имам няколко насрочени дела.
— Нали номерът е в отлагането? — изви вежди тя. — Нали именно за подобен род номера се бориш?
Той й отвърна с малко тъпа усмивка.
Майната им на престъпниците, въздъхна в себе си Лорин. Техните дела могат да чакат до безкрайност, но сега трябва да ускоря делото на тоя мъж срещу себе си.
— Още едно питие? — попита Андрю, а очите му отново се заковаха в деколтето й.
Тя не пропусна да отбележи желанието в очите му.
— Само ако и ти ми правиш компания.
Ръката му се плъзна по масата и докосна пръстите й.
— Не бих отказал едно за лека нощ в апартамента ти…
— Може би и това ще стане — отвърна Лорин и отдръпна ръката си. — Но в момента ми се иска да пийна чаша вино. — Обърна се и направи нетърпелив знак на келнера.
Вдигна чашата и отпи една глътка. В премрежения й поглед се четеше откровено предизвикателство, маникюрът й приятно се сливаше с цвета на виното.
— Много ми се иска да те любя! — прошепна задавено Андрю и впи пламенен взор в очите й.
— Наистина ли? — подразни го тя.
— Страшно много — призна тихо той.
— А сега да потанцуваме — внезапно се изправи тя и Андрю нямаше друг избор, освен да я последва на дансинга.
Тялото й се притисна в неговото, извивките на таза й го накараха да диша на пресекулки.
— Нали не искаш да заминеш без мен? — прошепна тя и зъбите й леко захапаха крайчето на ухото му.
— Ще видя какво мога да направя — отвърна с дрезгав глас той.
Така вече е по-добре, рече си Лорин. Но все още не е достатъчно добре…
6
Кейт влезе в огромното фоайе на хотел „Сенчъри плаца“ и се насочи към „Уотър Едж“, където вече се беше настанила Лорин.
— Търсих те — наведе се над нея тя и леко я целуна по бузата. — Мислех, че ще тръгнем заедно…
— Имах работа навън — отвърна Лорин и целуна въздуха до главата й.
Кейт заобиколи масата и се наведе към масивното туловище на Рейчъл Шулмън, чието обсипано с лунички лице беше оградено от стърчаща във всички посоки червена като ряпа коса. Обожаваше тази жена, която беше главен организатор на техните периодични събирания. Омъжена, с две деца, Рейчъл живееше в долината Сан Фернандо и беше една от най-известните адвокатки там.
Решението да обядват заедно веднъж в месеца бяха взели още като студентки в юридическия факултет, където страдаха и тържествуваха заедно и в продължение на три години бяха неразделни. През първата година след дипломирането си спазваха ритуала с фанатична точност. По-късно, както обикновено става, срещите им се организираха все по-трудно, след доста отлагания и промени. На практика стана така, че секретарките им станаха по-близки от самите тях, тъй като непрекъснато поддържаха контакт помежду си в опит да координират свободното време на своите началнички.
— Къде е Мадлин? — попита Кейт и зае свободното място до прозореца.
Обичаше този ресторант, отрупан със зеленина. Под дискретното осветление блестяха безупречно белите покривки на масите, разположени далеч една от друга, приборите върху тях излъчваха солидно спокойствие.