Кейт не можеше да повярва на ушите си. Във фирма с високопоставени клиенти като „Манинг & Андерсън“ дискретността е задължителна, никой служител няма право да обсъжда публично състоянието на делата й.
— Представяш нещата прекалено драматично, Лорин — тактично подхвърли тя. — По-добре да говорим за нещо друго…
Лорин направи гримаса и демонстративно й обърна гръб.
Рейчъл прехвърли вниманието си върху Мадлин.
— Ще се заеме ли прокуратурата със случая?
— Може би — отвърна с лека усмивка Мадлин. — Затова предлагам да не го обсъждаме тук.
От гърдите на Кейт се откъсна въздишка на облекчение, а Рейчъл направи повелителен жест по посока на Лорин.
— Тогава започвай да разказваш за новото си гадже!
— Казва се Андрю Стюарт — усмихна се Лорин и се облегна на стола. — Доста известен адвокат по наказателни дела…
— На няколко пъти съм пледирала срещу него — обади се Мадлин. — Добър професионалист, да не говорим за външния му вид…
— Страхотен е, нали? — проточи Лорин. — С тази копринена руса коса и блестящи сини очи… За такъв като него мога да кажа сбогом на самостоятелния живот!
Кейт изненадано я погледна. Досега Лорин никога не беше споменавала за възможността да се омъжи за Стюарт. Доколкото беше осведомена, двамата се срещаха сравнително отскоро. Само допреди две седмици Лорин се виждаше с друг мъж. На практика спомена за Андрю Стюарт едва в деня на погребението.
— Толкова ли е сериозно? — полюбопитства тя.
— Все още не — призна Лорин. — Но мисля, че бих могла да докарам нещата дотам…
— По дяволите, никога вече брак! — намръщено рече Мадлин. — Не му искам нито меда, нито жилото! Между другото, следващия уикенд Сам ще вземе децата и аз съм свободна… Някой да иска да дойде с мен в МОКА?
— Баща ми ще идва — промърмори Лорин. — Освен това сигурно ще се видя и с Андрю…
— Семейни задължения — сви рамене Рейчъл. — Обещали сме барбекю на хлапетата…
— Аз вероятно няма да съм тук — обади се последна Кейт.
— Къде отиваш, скъпа? — жадно я погледна Рейчъл.
— С една приятелка планирахме да отскочим до Палм Спрингс — излъга Кейт и се помоли на Бога да не я познаят по гласа.
Рейчъл погледна часовника си.
— Време е да бягам. В два часа имам среща с клиент. — Сложи една банкнота на масата, извини се и потегли към изхода.
— Чакай, и аз си тръгвам — извика след нея Мадлин, хвърли своята банкнота на масата и я последва.
Портиерът докара първо колата на Мадлин. Яркочервена спортна тойота, проява на независимостта от живота, който беше водила със Сам. По време на брака им той избираше и караше колите на семейството: най-вече корвети, поршета и БМВ…
Мадлин беше пренебрегнала съвета, който й даде майката на Сам: „Добрата съпруга никога не се състезава открито със своя мъж“. Подчинявайки се на инстинктите си, тя постъпи в юридическия факултет и по този начин стана вторият юрист в семейството. Крехкото самочувствие на Сам не понесе този факт, той стана капризен и зъл. Не след дълго Мадлин подаде молба за развод.
Насочи колата към магистралата, която след двадесет минути щеше да я отведе в областната прокуратура, в главата й се появиха мрачни спомени от последните месеци на брака й със Сам. Закъсняваше, чакаше я много работа. В дни като днешния съжаляваше, че беше избрала професията на прокурор. Кейт и Лорин работеха в луксозна обстановка, бяха спокойни. По време на срещата нито едната, нито другата поглеждаха часовниците си, очевидно разполагаха с много свободно време.
Замисли се по въпроса за кандидатурата на Кейт. Не й беше приятно да се състезава с нея. Ще трябват много пари, вероятно ще се наложи да приеме предложението на Лорин. Но преди това трябва сериозно да го обмисли. Просто защото Лорин не е от хората, които предлагат помощ, без да искат нещо в замяна…
След месечните събирания с приятелките си Мадлин неизменно се питаше дали е постъпила правилно, като прие длъжността заместник областен прокурор. Ясно си представяше какво я чака в кабинета — купища папки с оплетени дела, разпит на свидетели, разговори с полицаи и младши сътрудници, липса на достатъчно време за подготовка по поредното дело. Понякога й идваше до гуша, струваше й се нелепо да работи толкова много, а да получава толкова малко. Въпреки това обичаше своята работа, успешният завършек на поредното дело й носеше дълбоко вътрешно удовлетворение. Един ден ще получа и най-високия пост в прокуратурата, въздъхна в себе си тя. Просто защото го заслужавам!