Лорин и Кейт напуснаха ресторанта и тръгнаха да прекосяват просторното хотелско фоайе. Лорин хвърли поглед към огледалната облицовка на една от носещите колони и остана доволна от вида си. До колоната разговаряха група мъже, сред тях тя с изненада забеляза високата фигура на Андрю. Почти в същия миг я забеляза и той, извини се и тръгна насреща й.
— Здрасти.
Поздравът му беше предназначен за Лорин, но очите му бяха заковани върху лицето на Кейт и това не остана незабелязано. Как смее да я зяпа така, кипна вътрешно Лорин, но нямаше избор и неохотно ги запозна:
— Андрю, това е Кейт Александър, работим заедно… Кейт, запознай се с Андрю Стюарт.
— Здравейте — протегна ръка Андрю, усмивката му стана ослепителна.
— Радвам се да ви видя — отвърна Кейт.
Лорин забеляза, че Андрю задържа ръката й прекалено дълго и многозначително я стиска.
— Току-що приключихме с обяда и бързаме да се върнем в службата — забързано рече тя, опитвайки се да привлече вниманието на Андрю. Нямаше никакво намерение да пуска на Кейт последното си завоевание. — А ти какво правиш тук?
— Делови обяд, който закъснява — отвърна Андрю. — Чакаме още един човек… — После се извърна към Кейт и попита: — В коя област на правото работите?
Кейт понечи да отговори, но беше изпреварена от Лорин.
— В областта на наказателното право — малко троснато отвърна тя и дръпна Кейт по посока на изхода. — Трябва да вървим… — Изминаха няколко крачки, след което тя се извърна и подхвърли: — Уговорката за неделя вечер остава, нали?
Андрю разсеяно кимна с глава, очите му продължаваха да фиксират Кейт.
— Чудесно — рече Лорин. — Обади ми се…
— Разкошен е — каза Кейт, когато се отдалечиха на безопасно разстояние. — Но защо му каза, че съм специалист по наказателно право?
— Наказателно право, защита на рецидивисти — все тая! — тръсна глава Лорин. — Искаш ли да те откарам?
— Взела си колата за две пресечки? — учуди се Кейт.
— Имам и друга работа навън.
Кейт се поколеба, после поклати глава.
— Не, предпочитам да се разходя. Денят е чудесен…
Махна с ръка на приятелката си и пое по тротоара.
Откъде познавам този човек, питаше се Кейт, докато бавно крачеше към офиса. После изведнъж се сети — преди няколко дни се беше возила в асансьора на Сенчъри билдинг в компанията на Андрю.
В коридора се сблъска с Чарлс.
— Днес изглеждаш великолепно — отбеляза той, оглеждайки с одобрение бялото й костюмче.
— Благодаря — усмихна се тя.
— Ела за малко в кабинета ми.
Затворил вратата зад гърба й, Чарлс смени изражението на лицето си и нервно попита:
— Къде беше? От два часа те търся по вътрешния телефон!
— Днес беше денят на месечния ми обяд с колежките от юридическия факултет — засмя се тя. — Съберем ли се, винаги губим чувство за времето.
— Още ли се събирате? — учуди се Чарлс.
— О, да.
Той се поколеба, после смутено попита:
— Не стана въпрос за нашите… хм… за нашите отношения, нали?
— Разбира се, че не — стрелна го ядно тя.
— Извинявай — въздъхна той. — Просто искам да съм сигурен, че Ан ще научи за връзката ни от мен и от никой друг. Няма да е приятно това да стане благодарение на поредната клюка, пусната от Лорин Кънингам…
— Добре — кимна тя, усетила с нова сила трудностите в отношенията между двамата. — Между другото, останах с впечатлението, че областната прокуратура е започнала следствие по смъртта на Джеймс д’Арси.
— Какво те кара да мислиш така?
— Вероятно нежеланието на Мадлин Гулд да обсъжда този въпрос — сви рамене Кейт.
— И ти мислиш, че това е професионална предпазливост на прокурор?
— Да, може би… — кимна тя. — Но ще поживеем, ще видим. За какво си ме търсил?
— Да ти съобщя добри новини — усмихна се той. — През уикенда можем да отскочим до Каталина…
— Чудесно!
— За съжаление ще трябва да си взема и малко работа — предупреди я Чарлс.
— Аз също — усмихна се тя.
Това беше без значение. Работа или не, двамата щяха да имат предостатъчно време един за друг.
Седнал пред компютъра, детектив Доналдсън от отдел „Убийства“ прилежно вършеше домашната си работа. Набираше сложните кодове на програмата, известна с трудното за произнасяне съкращение ТКСКОР, или „Телекомуникационна система на калифорнийските органи на реда“. Бавно и методично изписваше на екрана имената на всички юридически и физически лица, които са имали някаква връзка с Джеймс д’Арси. Търсеше главно оръжията, регистрирани на тези имена. Информацията за тях беше вкарал в компютъра от други източници — най-вече от РП — регистрацията при продажбите. Собствениците на магазини за оръжие бяха задължени да изпращат информация за всяка продажба до Министерството на правосъдието и там тази информация влизаше в главния компютър. Получил данните, Доналдсън незабавно отбеляза, че разследването им се разширява.