— Тук ли е още Чарлс? — извърна се Кейт към нощната администраторка.
— Да, госпожице Александър — отвърна момичето и посочи към вратата вдясно от себе си.
Кейт прекоси празната приемна и почти се сблъска със слаба жена, чието ястребово лице беше украсено с многодиоптрови очила. Рита пак е останала да провери състоянието на работните места, усмихна се в себе си тя. Така и не успя да свикне с действията на офис мениджъра, но въпреки това ги приемаше безпрекословно. Временната работа като секретарка в адвокатска кантора я беше научила, че всичко върху бюрото на юриста трябва да е в идеален ред, готово за утрешния ден.
— Добър вечер, госпожице Александър.
— Здравей, Рита — любезно се усмихна Кейт. Вече от доста време напразно се опитваше да накара тази жена да я нарича по име, най-вече защото годините й са поне два пъти повече от нейните собствени тридесет и две. — Как е майка ти?
— По-добре, благодаря. — Клепачите на Рита потрепнаха, на лицето й се появи подобие на усмивка. — Много съм ви признателна, че оправихте онази бъркотия със социалната осигуровка…
— Радвам се, че успях да свърша работа — топло й се усмихна Кейт и продължи по коридора към кабинета на Чарлс. Надникна през открехнатата врата на просторния ъглов апартамент и го видя зад бюрото. Говореше по телефона, но й махна да влезе. Веднага след това натисна бутона за заключване.
Обсъжда политиката просто за разнообразие, рече си Кейт, неволно доловила няколко реплики. Очите й пробягаха из просторното помещение и се спряха на снимките, окачени над кожения диван: Чарлс, долепил глава с Теди Кенеди; Чарлс между президента на Съединените щати и Първата дама; Чарлс редом с губернатора на Калифорния Нед Брандън и сенатора Пат Хардин… И накрая онази, която най-много допадаше на Кейт: Чарлс и усмихнатата Сали Фийлд се държат за ръце и позират на фотографите.
После, въпреки волята й, очите й се насочиха към снимката върху шкафа за документи, на която Чарлс (доста по-млад) се усмихваше в компанията на семейството си. Сърцето й бе пронизано от чувство за вина, макар че синът и дъщеря му отдавна вече бяха в колеж, далеч от семейното гнездо.
Сякаш прочел мислите й, Чарлс сложи длан върху мембраната и прошепна:
— Вината не е твоя: Този брак не успя да донесе щастие на никого…
Кейт се усмихна на проницателността му. Очите й проследиха движенията на силната му ръка, която продължи да си води записки във връзка с телефонния разговор, тялото й отново усети ласките на тази ръка от предишната нощ. Споменът предизвика тръпка на удоволствие, която бавно се разля по гърба й.
Направи усилие да се концентрира върху непосредствените неща, които я заобикаляха. Подредбата на този кабинет й напомни за строгата йерархия, на която се подчиняваше всичко в „Манинг & Андерсън“. На върха на пирамидата се намираха съдружниците, един от които беше Чарлс. По правило това бяха най-опитните юристи, отговорни за всички управленски решения. Те носеха основните рискове на деловите начинания на фирмата, те получаваха и дивидентите от тях. В качеството си на съдружник Чарлс разполагаше не само с този ъглов кабинет, но и с гарантиран годишен доход от един милион долара.
След съдружниците в пирамидата се нареждаха деловите партньори. Обикновено те бяха по-млади юристи, като самата Кейт, които получаваха щедра заплата по щат и хранеха надежди за бъдещо съдружие. Местата обаче се освобождаваха рядко. Всички знаеха, че тази година ще се оваканти едно-единствено място сред съдружниците на фирмата, за него имаха намерение да се борят както Кейт, така и Лорин Кънингам.
— Имам страхотни новини — рече Чарлс, най-сетне приключил с телефонния разговор. — Губернаторът реши да подкрепи предложението на Джеймс за издигане на твоята кандидатура на предстоящите избори за областен прокурор.
— О, Чарлс, това е великолепно!
— Мисля, че имаш основание да бъдеш доволна — усмихна се Чарлс. — Плюс това, освен личната си финансова подкрепа за кампанията, Джеймс обеща да набере допълнителни средства сред близките си приятели.
— Не мога да повярвам! — прошепна Кейт, усетила как главата й се замайва от добрите новини. — Колелото най-сетне се завъртя!
Върху загорялото лице на Чарлс се разля широка усмивка. В този момент изглеждаше изненадващо млад за своите четиридесет и пет години.
— Заслужаваш това, скъпа. Работи за него дълго и упорито… — Стана, заобиколи бюрото и я стисна в прегръдката си. — Радвам се за теб.