После, предпазлив както винаги, той я пусна и се върна на мястото си.
— Някой може да ни види…
Тя кимна и мълчаливо преглътна неудоволствието си. Как можа да изпадне в незавидната роля на „другата жена“? В началото на връзката им Кейт отказваше близост, въпреки наличието на безспорно привличане между двамата. Но в крайна сметка отстъпи, просто защото никой от двамата не беше в състояние да устои на чувствата си.
За него тази връзка също носеше рискове, Кейт прекрасно знаеше това. Той трябваше да я държи в дълбока тайна от Франклин Манинг, който не само беше старши съдружник във фирмата, но и негов тъст.
— Казаха ли кога ще обявят публично своите предпочитания? — попита Кейт, най-сетне успяла да прогони неприятното чувство от душата си.
— Веднага след като станеш партньор във фирмата.
— Ти си убеден, че ще бъда достоен партньор, нали? — в гласа й прозвуча открито предизвикателство.
Чарлс се засмя, очите му я гледаха с открито обожание.
— Имам още добри новини — обяви сияещ той.
— Още?
— Да — отметна глава Чарлс. — Точно така. На последното заседание на съдружниците Франклин обяви намерението си да се оттегли.
Дъхът спря в гърлото й.
— Не може да бъде! Кога?
— Незабавно. Веднага след като гласуваме неговия наследник като старши партньор. Кандидатите са двама — Диксън и аз.
Кейт изпусна тежка въздишка.
— Няма от какво да се тревожиш, сигурен съм, че ще бъда аз… После ще се погрижа да получиш мястото на нов партньор.
— Но ти си само зет на Франклин, докато Диксън е негов син — вдигна вежди Кейт. — Повечето от деловите партньори са убедени, че той ще се чувства задължен да прехвърли властта на човек от собствената си кръв… — пропусна да спомене и втората подробност: че повечето делови партньори знаят за обтегнатите отношения между Чарлс и Диксън. Двамата бяха приятели още от студентските години, но сега се бяха превърнали в основни съперници за президентския пост на компанията.
— Франклин ми се доверява — поклати глава Чарлс. — Той прекрасно знае, че ако Диксън стане старши партньор, сливането ни с една от известните нюйоркски адвокатски фирми ще бъде само въпрос на време. Сливане, на което Франклин и аз решително се противопоставяме…
— Дано да си прав — неволно потръпна Кейт. — Диксън никак не ме обича и ако стане старши съдружник, дните ми във фирмата са преброени.
Тя прекрасно знаеше защо не я обича Диксън, но не можеше да го сподели с Чарлс.
— В това едва ли има нещо лично — поклати глава Чарлс. — Диксън не те обича, просто защото аз те доведох във фирмата.
— Така ли мислиш?
— Да. Той ненавижда всичко, което е свързано с мен. Ревнува. Затова не му позволявай да те докопа… — На лицето му отново изплува усмивка. — Стига вече, няма смисъл да се тревожим. Мисля, че имам подкрепата на останалите партньори, а и на най-важните ни клиенти, най-вече на Джеймс д’Арси. Всичко ще бъде наред.
— Надявам се, Чарлс.
— Нали ти обещах? — вдигна вежди той, подчертавайки решителната извивка на брадичката си. Кейт много обичаше да го наблюдава в тази поза. — А сега казвай как мина денят ти в съда…
Някъде в средата на разказа й иззвъня телефонът. Чарлс протегна ръка и натисна бутона, без да вдига слушалката:
— Ало?
— Помощ! Джеймс… Всичко е в кръв… Колата…
— Сандра! — изкрещя Чарлс, а лицето му видимо пребледня. — Какво се е случило?
Кейт ясно долови паниката в гласа на жената, разкъсван от глухи ридания. Обясненията й бяха объркани и неясни.
— Повика ли полицията?
— Не — долетя отчаяният глас.
— Идвам веднага! — извика Чарлс и прекъсна линията.
— Искаш ли помощ? — попита Кейт.
Той се втренчи в лицето й, помълча малко, после кимна с глава:
— Да. Най-добре е да дойдеш с мен.
Тя скочи на крака и го последва към изхода.
На долното ниво на „Манинг & Андерсън“ се намираха кабинетите на повечето от деловите партньори. Лорин Кънингам затръшна вратата зад гърба си и хвана телефона. Научила току-що за оттеглянето на Франклин, тя си даваше сметка, че трябва да говори с баща си, при това веднага. Хвърли бърз поглед на часовника си и започна да пресмята. Да, би трябвало вече да е в Тексас. Нали затова си купи новия реактивен самолет?
Набра номера на офиса му, умът й бясно препускаше. Ако старши съдружник във фирмата стане Чарлс Римън, шансовете й да получи място в ръководството ставаха нула. То без съмнение щеше да стане притежание на Кейт. Силно се надяваше, че баща й ще разбере колко е важно съдружник да стане тя, а не някой друг! За нещастие той беше против адвокатската й кариера, не виждаше защо да не си стои в Тексас и да бъде светска жена и домакиня като майка си… Ала Лорин нямаше подобни планове. Някой ден сигурно ще се омъжи, но за човек, който я вълнува и който уважава не само физическите й качества. Озадачаваше я единствено фактът, че трябва да работи като луда за признанието на околните, докато жени като Кейт го постигат механично и сякаш без никакви усилия.