Отметна червената си коса назад, на лицето й се появи пресилена усмивка. Даваше си сметка, че ще й трябва всичкият южняшки чар, за да убеди баща си.
— Здрасти, татко, аз съм…
— Здравей, сладур — отвърна Майлс Кънингам с провлачения си тексаски акцент. — Какво има?
— Франклин Манинг обяви, че излиза в пенсия. Ще се оттегли в момента, в който му изберат заместник.
— Каква лукава стара лисица! — цъкна с език Майлс. — Вчера си приказвахме, но дума не обели по тоя въпрос!
— Татко, искам да поговориш с него. Ако мястото му заеме Чарлс Римън, с мен е свършено! Той без съмнение ще вкара Кейт в управителния съвет… — Кръстоса крака и добави: — А аз няма да мога да гледам хората в очите…
— Спокойно, скъпа.
— Аз съм спокойна, татко. Но ти трябва да ми помогнеш. Арнолд — шефът ми, не може да ме понася, само защото ти ми осигури тази служба… Трябва да използваш приятелството си с Франклин, няма друг начин…
— Лорин, слушай сега…
— Това е много важно за мен — прекъсна го тя. — Иначе нямаше да те моля… — От гърдите й се откърти тежка въздишка. — Моля те, татко!
— Добре, скъпа. Имам да оправям някои неща тук, но утре излитам обратно.
— Може да е късно, татко. Моля те, обади се на Франклин още сега!
— Лорин…
— Имам нужда от помощта ти, татко! Обещай ми, че ще се обадиш!
В слушалката настъпи кратко мълчание, после Майлс се прокашля:
— Знаеш, че не мога да отказвам нищо на своето малко момиченце, нали? Добре, обещавам…
Лорин затвори, в душата й нахлу тържество. Ако някой можеше да й помогне за новия пост, това несъмнено бе нейният татко.
Чарлс свърна в частната алея, която водеше към имението на Сандра и Джеймс в Бел Ер. Асфалтовата настилка беше задръстена от полицейски коли, сърцето на Кейт неволно се сви, раменете й се разтърсиха.
— Това е колата на Джеймс — промърмори Чарлс и посочи сив мерцедес с отворени врати, който препречваше входа на имението. Около него се въртяха униформени полицаи. — Сигурно е станала катастрофа…
Спряха ги, Чарлс свали страничното стъкло.
— Аз съм Чарлс Римън, адвокат на Д’Арси — представи се той. — А това е моята сътрудничка Кейт Александър. Повика ни госпожа Д’Арси.
— Документи?
— Разбира се — отвърна Чарлс и разтвори портфейла с личната си карта. — Ще ни кажете ли какво се е случило?
— Горе ще ви информират — отвърна полицаят и му върна документите. После хвърли бегъл поглед на картата на Кейт и кимна с глава: — Добре, минавайте.
— Благодаря.
Кейт гледаше по посока на фаровете, които осветиха масивната сграда в средиземноморски стил, кацнала на върха на хълмчето.
Чарлс натисна звънеца, но после бутна вратата и двамата влязоха в покритото с мрамор фоайе. В ъгъла разговаряха двама мъже. Сърцето на Кейт пропусна един такт, тъй като познаваше лицето на онзи, който беше срещу входа. Детектив от отдел „Убийства“ на Главното полицейско управление. До мъжете, отпусната безжизнено в стола, седеше Сандра д’Арси. Русата й коса беше в безпорядък, очите й гледаха диво.
— Аз съм Чарлс Римън, семеен адвокат на Д’Арси — представи се Чарлс, очевидно решил да поеме нещата в свои ръце. — Това е сътрудничката ми Кейт Александър. Какво е станало тук?
Единият от мъжете — на средна възраст и с доста излишни килограми на гърба си, бавно пристъпи към тях. Представи се като детектив Боуър, името на партньора му беше Доналдсън.
— Господин Д’Арси е застрелян — рече той.
— Тежко ли е състоянието му? — попита Чарлс.
— Най-тежкото — поклати глава Боуър. — Мъртъв е…
— Господи! — простена Чарлс. Лицето му пребледня, ръката му неволно се притисна към гърдите.
Кейт усети конвулсията на стомаха си. Джеймс д’Арси мъртъв? Не, това не може да бъде! Та нали снощи се запознаха и разговаряха? Очите й неволно се насочиха към младата вдовица. Какъв ужас, господи!