На лавиците бяха подредени и множество лични реликви — футболна топка, подписана от всичките му съотборници в колежа на Сан Хосе, негови и на синовете му снимки с повечето, ако не и с всички футболни отбори, на които е бил треньор, старата му фуражка на патрулиращ полицай, една менора1 Глицки беше наполовина евреин, наполовина афроамериканец, най-различни джунджурии на полицейска тематика — почетни грамоти от участия в семинари и конференции, медали и купи, с които е бил награден. Стените бяха покрити с още повече грамоти, включително за Полицай на годината през 1987-а, почетни значки, дипломи, некролога преждевременен, който Джеф Елиът беше написал за него, след като го бяха простреляли. Имаше и две семейни снимки — едната отпреди дванайсетина години на още малките му момчета и съпругата му Фло, преди да умре, и другата, направена миналия декември, на която бяха с Трея и малката им дъщеря Рейчъл, двайсетгодишната дъщеря на Трея Рейни и тримата му пораснали синове Айзък, Джейкъб и Оръл.
На новата си длъжност Глицки прекарваше голяма част от деня в ходене по срещи и даване на пресконференции, за да осведомява обществеността за работата на полицията и на нейния шеф. Харди предположи, че и тази сутрин е на подобна среща и не виждаше причина да не се възползва от отсъствието на приятеля си, за да разведри малко следобеда му. Той заобиколи бюрото и отвори горното ляво чекмедже, за което знаеше, че е пълно с фъстъци заедно с черупките.
Бързо, като внимаваше да не нахълта някой от портиерите, той издърпа цялото чекмедже и го постави върху бюрото. После изтегли дясното, в което имаше химикалки, визитни картички, кламери и го напъха на мястото на лявото. Когато фъстъците се озоваха от грешната страна, той провери резултата от свършената работа и остана доволен.
Глицки, маниакът на тема ред, щеше да получи припадък.
Харди се измъкна от етажа с административните офиси, без да срещне жива душа. Когато влезе в асансьора, почти си бе възвърнал доброто настроение и дори започна да си подсвирква.
3
Харди вкара кабриото си в подземния гараж на Фрийман Билдинг, където се помещаваха офисите на юридическата кантора „Фрийман, Фарел, Харди & Роук“. След смъртта на Фрийман сградата, която носеше неговото име, наследи годеницата му Джина Роук, а Харди получи бизнеса. Почти веднага и без много дискусии основаха нова фирма, като запазиха името на Фрийман в нея, сякаш по някакво негласно предварително споразумение. Харди паркира на най-хубавото място близо до асансьора, запазено за управляващия партньор. За миг остана заслушан в странната смесица от китара, бузуки, мандолина и вокали на „Старата любов“ в изпълнение на Никел Крийк, песен от компактдиска, който дъщеря му Ребека му беше препоръчала.
Сърцето му се стопли при мисълта, че това старо стихотворение на Робърт Бърнс се радваше на макар и скромно възраждане. В края на краищата изпълнителите бяха предимно акустична кънтри група, мелодична и музикална, и не можеше да се каже точно, че определят модата, но дъщеря му и приятелите й тийнейджъри ги обичаха тъкмо затова. Дори само това беше повод за надежда и вяра в младото поколение, помисли си той. Не всичко беше рап и друг подобен боклук.
Той дръпна спирачката, свали слънчевите си очила и натисна копчето, с което покривът на колата се спускаше за шейсет секунди, малко повече от времето, нужно на автомобила да вдигне сто километра в час на магистралата. След още една минута той излезе от асансьора в централното фоайе на втория етаж и изпита удовлетворение, когато чу равномерното жужене, характерно за дейността в един офис. Наближаваше десет и повечето от четиринайсетте съдружници бяха на работните си места поне от осем, готови да продадат най-малко осем часа от времето си, както правеха всеки ден, срещу сто и петдесет долара на час.
От мястото, където стоеше, Харди можеше да види трима от съдружниците, които разговаряха с няколко клиенти в Солариума, най-голямата конферентна зала на фирмата, цялата остъклена. Точно пред него на рецепцията Филис имаше вид, сякаш приема едновременно по пет обаждания. Коридорът отдясно гъмжеше от народ — куриери, разнасящи пощата, и други съдружници, които говореха със секретарките или помощниците си. В дъното бръмчаха ксерокс машините.