Както обикновено, съдебната зала беше почти празна, но думите му предизвикаха вълнение сред малцината присъстващи — двамата Норт, седнали зад Харди, приставите, чиновника и стенографката — и те зашумяха възбудено. Бранд, който седеше от дясната страна на Харди на масата на обвинението, отблъсна стола си назад и го зяпна с откровена почуда.
Джонсън се надигна от мястото си зад съдийската банка и каза:
— Както споменах в самото начало, господин Харди, не сме се събрали да обсъждаме криминалните обвинения срещу господин Бартлет. Целта на това изслушване, неговата единствена цел, е да се реши къде да бъда съден господин Бартлет — тук или в съда за възрастни. А не дали.
— Разбира се, ваша чест, ясно ми е. Въпреки това тази нова информация е от извънредна важност и смятам, че по изключение, съдът ще пожелае да я изслуша.
— За да спестим времето, което очевидно ви е толкова скъпо?
— За да предотвратим една сериозна несправедливост, ваша чест. Ще ви отнема не повече от десет минути.
Въпреки че целият му вид издаваше неохота и недоволство, накрая, поклащайки глава с отвращение, Джонсън се обърна към Бранд:
— Има ли ищецът някакви възражения?
— Нищо съществено, ваша чест.
— Добре. Ще се видим в кабинета ми. — И Джонсън се изправи. — Десет минути. — След което напусна съдебната зала през задния вход.
Скръстил ръце на гърдите си, Джонсън бе застанал по средата на стаята, загърнат в тогата си, така че когато тримата адвокати се струпаха пред него, почти нямаше накъде да помръднат. След като Бранд затвори вратата след себе си, те се облегнаха на стената, с лице към раздразнения съдия.
— Е, добре, господин Харди, ето ни в кабинета. Както сигурно виждате, не съм в настроение за игри, затова казвайте какво е толкова важно.
Харди кимна.
— Благодаря ви, ваша чест. Ще карам направо. Андрю Бартлет не е убил Майк Муни и аз разполагам с информация, която, надявам се, ще се съгласите да приемете като доказателство.
Джонсън обаче вече клатеше отрицателно глава.
— Няма да се съглася, защото няма да я изслушам.
— Моля?
— Наистина не знам как бих могъл да се изразя по-ясно от това господин Харди: процедура 707 не се отнася за вината или невинността на господин Бартлет.
Харди, борейки се да запази хладнокръвие, наклони глава настрани.
— Да, ваша чест, разбирам, но това…
— Казвате, че разбирате, а поставяте отзад „но“. Звучи, сякаш ще последва спор. Чувате ли се изобщо?
— Простете ми, ваша чест. Не се опитвам да споря или да се заяждам. Опитвам се да представя информация, която, сигурен съм, ще намерите за съществена.
— Относно вината или невинността на клиента ви?
Харди знаеше грешния отговор и се постара да го избегне:
— Относно обстоятелствата на престъплението. Това попада в петия критерий.
— Добре, но внимавайте — Джонсън го изгледа заплашително. — Нагазвате в мътни води, господин адвокат.
— Ще говоря за лице, наречено Екзекутора.
— И какво за него?
Бранд излезе на сцената:
— Извинете ме, но почакайте малко. Струва ми се, че се връщаме на въпроса кой е извършил убийствата.
— И на мен така ми се струва — каза Джонсън. — Господин Харди, надявам се, не намеквате, че някакъв неизвестен сериен убиец може да е виновен за престъпленията, в които е обвинен вашият клиент.
— С цялото ми уважение, ваша чест, но въпросът не опира до може. Снощи бях в Съдебната палата със заместник-началник Глицки. Той идентифицира един обвиняем в процес отпреди седемнайсет години, свързан с Алън Боскачи, както и с жертвите на така наречения Екзекутор…
— И вие твърдите, че жертвите в този случай…
— Твърдя, че Майк Муни и Лора Райт са били убити от Екзекутора, да.
— Извинете ме — обади се отново Бранд. — Да не би да пропускам нещо? Заловили ли са го?
— Не.
— Някой признал ли си е?
Харди се обърна към Джонсън:
— Не това е главното, ваша чест. Глицки знае кой е той, но още не е в състояние да го идентифицира по име.
Джонсън излая подигравателно:
— Значи е известен, но не е идентифициран, каквото и да означава това. Изглежда ни предстои дълъг път, докато установим дали господин Бартлет е пълнолетен или не.
— Ще стигна и дотам, ваша чест.
— Наистина ли? Знаете ли какво, господин Харди, не ми се вярва. Господин Бартлет свързан ли е по някакъв начин с този известен, но неидентифициран Екзекутор?
— Не.
— Смея ли да попитам откъде ви е известно това, след като не знаете кой е този човек? — Съдията се напрегна и посочи с обвинителен пръст Харди: — Това е точно типа алтернативна теория „фокус-мокус“, за която ви предупредих, че няма да търпя, още от самото начало, а също и преди да влезем тук.