— Това не е „фокус-мокус“, ваша чест. Можете да се обадите на заместник-началник Глицки и…
Най-сетне Джонсън повиши тон:
— Няма да се обаждам на никого! Ако имаше достатъчно силно доказателство, което да оправдае оттеглянето на обвиненията срещу господин Бартлет, сигурен съм, че господин Бранд щеше да го научи от областния прокурор. Господин Бранд, свърза ли се някой с вас по този въпрос?
— Не, ваша чест.
Той се обърна към Харди:
— Тогава този съд следва да предположи, господин Харди, че настоящите обвинения още са в сила. Ако се окаже, че господин Бартлет е невинен по тях, сигурен съм, че господин Джакман ще ги свали и ще уведоми господин Бранд възможно най-скоро. Но дотогава господин Бартлет продължава да е обект на административна процедура, за да се реши къде да бъде съден. Точка по въпроса!
Харди, малко ядосан на свой ред, пристъпи напред, навлизайки в личното пространство на съдията.
— Точно обратното, ваша чест, с цялото ми уважение. Не можем да сложим точка. Ако решението ви е да откажете да изслушате онова, което имам да ви кажа, тогава, когато се върнем в залата, ще изложа фактите пред съда, за да бъдат вписани в протокола.
Джонсън го изгледа.
— Говорете каквото си щете, господин Харди. Рано или късно ще трябва да спрете и тогава ще си продължим работата.
— С разрешението на съда. — Бяха се върнали в съдебната зала и Харди веднага беше започнал да говори, без дори да си седне на мястото. — Снощи, действайки според информация, получена от един съученик на Андрю Бартлет, разговарях с жена на име Катрин Бас, една от бившите съпруги на Майкъл Муни. — Тъй като процедурите в съда за непълнолетни бяха поверителни, Харди можеше да изнесе факта за сексуалната ориентация на Муни, ако се наложеше, и въпреки това да го предпази от публичност. Но сега осъзна с известно облекчение, че това дори не беше необходимо. — Тя ме осведоми, и впоследствие се уверих в правотата на думите й, че през 1984 година Майкъл Муни е бил съдебен заседател тук, в Сан Франциско, на процеса Народът срещу Лукас Уелдинг, процес за убийство. Обвинител по делото е бил Алън Боскачи. Сред другите членове на журито са били — Харди погледна в бележките си — Елизабет Кеъри, по баща Рийд, Идит Монтроуз, Филип Уонг и Морис Толман. Всички съдебни заседатели, които изброих, плюс Алън Боскачи, са станали жертви на убийство през изминалите три седмици.
Чу как до него Андрю — който вече не носеше шина на врата — прошепна на Ву:
— Вярно ли е това?
Харди видя двамата пристави да разменят погледи помежду си, а после и със стенографката. Джонсън хвана чукчето си, но го остави. Той чуваше подробностите за първи път и Харди се надяваше, че декламацията му ще има ефект.
— След като получих тази информация, незабавно се обадих на заместник-началника на полицията в Сан Франциско, Ейб Глицки, после се срещнахме в Съдебна та палата и той откри, че Лукас Уелдинг, който бил осъден на доживотен затвор за убийството на съпругата си, неотдавна спечелил отмяна на присъдата си въз основа на ДНК тест, какъвто не бил представен на първия процес. Било наредено да го освободят от затвора, но докато траело обжалването той заболял от рак и накрая починал в лазарета на „Коркоран“, преди да успеят да го пуснат.
Харди млъкна, питайки се дали това е достатъчно. Със сигурност беше предостатъчно за него и за Глицки. Погледна към Бранд, но прокурорът седеше свит на стола си с наведена глава и с ръце, стиснати в скута му. Самият Джонсън изглежда очакваше повече и Харди реши да се възползва от отворената вратичка.
— Заместник-началник Глицки изпрати няколко инспектори първо да открият и защитят другите съдебни заседатели от делото Уелдинг и второ — да идентифицират и намерят всички, които са имали някаква връзка с Уелдинг и чийто гняв заради седемнайсетгодишното му пребиваване в затвора за престъпление, което не е извършил, да е послужил като мотив за убийството на Алън Боскачи и на някои членове на журито. — Той направи пауза, за да подсили въздействието на думите си, после допълни: — Включително убийството на Майкъл Муни.
Бранд беше изпънал гръб, а Джонсън си водеше някакви бележки. Когато свърши, вдигна очи. Погледът му се насочи първо към Бранд, после към галерията, където Хал и Линда си шепнеха, и накрая към масата на защитата.
— Благодаря ви, господин Харди. Изявлението ви е отбелязано за протокола. Това ли е най-същественото?
— Да, ваша чест.
— Добре, тогава да продължим. Имате ли друг свидетел по процедура 707?