За голямо неудоволствие на Харди Бранд и Ана не бяха съвсем непознати. Ву му бе разказала, че когато прокурорът видял името й в списъка на свидетелите, се обадил на Саларко и сам ги посетил предишната вечер. Затова Хуан бе останал вън в коридора, очаквайки своя шанс да говори пред съда и може би да отрече онова, което би казала съпругата му.
Сега Бранд пристъпи спокойно към свидетелската скамейка.
— Госпожо Саларко — започна той. — Какво е разстоянието между прозореца ви и тротоара пред къщата ви?
— Не знам точно.
— Приблизително.
Тя хвърли поглед на Харди, който й кимна окуражително. Въпросът не беше неочакван.
— Петнайсет, може би двайсет метра.
— Петнайсет или двайсет метра. Благодаря ви. Това е горе-долу разстоянието от мястото, където седите, до дъното на тази зала, прав ли съм?
Харди се обърна да провери и откри, че Бранд не беше далеч от истината.
— Нещо такова — отвърна госпожа Саларко. — Да.
— И вие и съпругът ви живеете на втория етаж на сградата, така ли?
— Да.
— Значи той е бил със суитшърт с качулка? — Като видя обърканото й изражение, той показа с жест и поясни: — фланела с качулка на главата?
— Si. Да.
— Цялата му глава ли покриваше?
Тя отново погледна Харди и той пак й кимна. Какво друго му оставаше? Трябваше да я остави да разкаже версията си и се надяваше, че ще прозвучи правдоподобно.
Като му кимна в отговор, тя се обърна към Бранд:
— Да. Но не цялото му лице.
— Тогава може би част от лицето?
Ана помълча.
— Да — каза най-после. — Той вдигна поглед.
Бог да я благослови, помисли си Харди.
Но Бранд продължи да настъпва:
— Какво искате да кажете с това, че е вдигнал поглед, госпожо Саларко? Имате предвид, че…
Харди се намеси, за да даде време на свидетелката да си отдъхне:
— Възразявам.
— Приема се.
Но Бранд беше подготвен.
— В някакъв момент качулката смъкна ли се от главата му?
— Не.
— Значи е покривала главата и част от лицето му?
Харди отново възрази и възражението му отново беше прието.
— Добре. Нека ви попитам следното, госпожо Саларко. По това време навън тъмно ли беше? Нощ?
— Да, но…
— Да е достатъчно, благодаря ви — прекъсна я Бранд.
Изглежда реши, че са разисквали достатъчно този въпрос и премина на друг. — Госпожо Саларко, вие присъствахте ли на процедурата за разпознаване в полицията, когато съпругът ви е идентифицирал лицето, пребивавало в апартамента на господин Муни онази нощ?
— Да.
— И вие ли взехте участие в разпознаването?
— Да.
— И не успяхте да идентифицирате никого в редицата като лицето, което сте видели тогава?
— Да.
— Бил ви е даден формуляр, който вие сте подписали, казвайки, че не разпознавате никого, така ли?
— Да.
— Значи не познавате господин Бартлет, който седи на масата там? — Той се обърна и посочи — Ваша чест — Харди отново беше на крака.
— Задавам тези въпроси с определена цел, ваша чест — каза Бранд.
— Добре — кимна Джонсън. — Възражението се отхвърля, но карайте по същество.
— Госпожо Саларко, когато не сте могли с положителност да идентифицирате никого в редицата като мъжа под прозореца ви, значи ли това, че не сте знаели дали той е бил сред мъжете в редицата или не? Може да е бил, а може и да не е бил сред тях. Или искате да кажете, че никой от мъжете в редицата не е бил човекът, когото сте видели? Тоест, не сте могли да заявите със сигурност, че е бил Андрю?
Очите й, изпълнени със страх, потърсиха Харди за подкрепа, но той не можеше да стори нищо. Ана отново погледна Бранд.
— Съжалявам, но не разбирам.
— Ваша чест — каза Бранд. — Може ли да перифразирам?
— Давайте.
Бранд й се усмихна топло и пристъпи по-близо.
— Госпожо Саларко — започна той. — Опитваме се да разберем какво точно искате да кажете на съда. Казахте, че в редицата не сте разпознали никого, така ли е?
— Да.
— Добре. Имахте предвид, че не е могъл да бъде Андрю ли? Че е невъзможно човекът долу на улицата, отдалечен на петнайсет или двайсет метра, с качулка на главата и в тъмната нощ, да е бил Андрю?
— Не. Може би не невъзможно, но…
Бранд я изпревари с извода.
— Значи сега свидетелствате, че това, което сте има ли предвид, е че не сте могли с положителност да идентифицирате лицето като Андрю? Така ли е? Че не сте била достатъчно сигурна, за да се закълнете.