Харди я прекъсна:
— Мислила си, че правиш най-доброто за клиента си. Такава ти е работата.
— Но той не беше виновен.
— Тогава не го знаеше. Смяташе, че е виновен.
— Винаги съм смятала клиентите си за виновни. Защото преди него всички бяха виновни.
— Добре, може би оттук нататък ще промениш подхода си. Не всичко се върти около стратегия и връзки. Понякога — не често, гарантирам ти го — но понякога всичко се свежда до истината.
Малката стая за посетители беше прекалено тясна за всички, затова пристав Нелсън отведе Андрю, Харди, Ву и Норт обратно в съдебната зала, където бяха сега.
— Но в това няма никакъв смисъл — говореше Линда Норт. — Знаем, че господин Муни и Лора, че и двамата са били убити от Екзекутора, нали? — Тя се огледа наоколо с широко отворени очи. — Не го ли знаем всички?
Да не би да съм само аз?
Харди кимна:
— Не, не сте само вие и да, всички го знаем. Но нямаме доказателства.
— От какво по-голямо доказателство се нуждаем? — попита Хал.
— От веществено — каза Харди. — Знаем, че са сравнили куршумите при поне три от жертвите на Екзекутора. Ще помоля полицията да претърси отново апартамента на Муни, да се опитат да намерят куршумите. Ако не успеят, ще наема частни детективи.
— Ами ако никой не ги открие? — попита Линда.
— Тогава може би ще открият този Екзекутор и той ще си признае, че е убил Муни. А може и Хуан Саларко да оттегли показанията си. Всяко от тези неща ще ни свърши работа.
— А ако не се случи нито едно от двете? — настоя Линда. — Означава ли това, че няма да пуснат Андрю?
— Все още има такава опасност — каза Харди. — Но може и да я предотвратим.
— А междувременно — обади се Андрю с хрипливия си глас, — какво ще стане с мен?
— Ще бъда до теб — увери го майка му. — Ще идвам всеки ден.
— Аз също — добави Хал.
Харди хвана ръката на младежа и я стисна, както се надяваше, окуражително.
— Искам да те помоля да проявиш още малко твърдост. Мислиш ли, че ще можеш? Ще се справим, обещавам ти. Почти сме успели.
Хал продължи да упорства:
— Но съдията вече трябва да знае, не е ли така?
Съвпадението е толкова очебийно, че фактически не би могъл да е друг.
— Всъщност — отвърна Харди, — би могъл и да е друг.
Някой друг освен Екзекутора може да е имал мотив да убие Муни или Лора, макар че не бих се обзаложил.
Обаче вината или невинността на Андрю не са предмет на това изслушване.
— И той ще си остане в затвора — каза майка му.
— Така е — рече Харди, — но не задълго.
— Това е някаква шибана, гадна пародия — избухна Хал.
Харди срещна сърдития му поглед и каза:
— Не бих могъл да съм по-съгласен с вас.
Туловището на Нелсън изплува до тях.
— Господин Харди, госпожице Ву, негова чест би искал да види и двама ви в кабинета си.
Те си размениха разтревожени погледи, извиниха се на събеседниците си и се запътиха към задната врата. Нелсън почука на вратата на съдията и след като отвътре се чу „да“, я отвори.
Този път в стаята имаше достатъчно място, дори можеха да седнат на два от трите стола, поставени пред бюрото на Джонсън, където съдията седеше без тогата си, само по риза и вратовръзка. За голямо учудване на Харди той вдигна поглед от документа, който преглеждаше, и ги поздрави почти сърдечно.
— Помолих господин Бранд също да се присъедини към нас и предпочитам да не говоря, докато не дойде. — И той се върна към документа си, като зачеркваше по някоя фраза и си водеше бележки в полето.
Бранд не ги накара да чакат дълго и щом се появи и седна, Джонсън нагласи очилата си и заговори:
— Искам да ви благодаря на всички, че се озовахте. Както ще забележите, не съм поканил съдебната стенографка на срещата ни. То е, защото не искам тя да бъде протоколирана. Някой има ли възражения?
Никой не се обади.
— Всички знаете, че още от самото начало този случай породи ожесточени спорове. Последния час и половина прекарах тук, на бюрото си, размишлявайки върху онова, което чух и видях за този непълнолетен, Андрю Бартлет — опита му за самоубийство и така нататък. Стигнах до извода, че е твърде вероятно някои от предишните ходове и стратегии на защитата по това дело да са настроили враждебно съда — до такава степен, че да действа несъвместимо с интересите на правосъдието. Истината е, че бях и — още съм — много ядосан заради това, което възприемам като умишлена манипулация на съда.
— Ваша чест…!
— Всичко е наред, госпожице Ву. Не ви обвинявам в нищо сега. Вече почти успях да го преодолея. — Той свали очилата си и ги постави на бюрото пред себе си. — Господин Харди, вашето изложение в съдебната зала тази сутрин беше, както сам изтъкнахте, впечатляващо и изключително уместно. Въпреки това, както се опитах да ви обясня поне пет пъти, няма да позволя тази процедура да затъне в спорове за вината или невинността на господин Бартлет. До този момент изслушахме всички свидетели на защитата и разбрах също, че вие, господин Бранд, няма да призовавате никого?