— Точно така, ваша чест.
— Добре тогава, може да се каже, че практическата част на процедура 707 приключи. Това, което остава, е моето решение, с което съм готов и което ще оповестя в подходящия момент. За успокоение на собствената си съвест и, честно казано, за да предпазя авторитета на съда, исках да споделя това временно решение първо с вас, преди да бъзе записано в протокола.
Той си сложи очилата и отгърна документа, който беше на бюрото пред него.
— Съдът намира, че непълнолетният е бил на седемнайсет години по време на обвинението и че обвинението е в съгласие със съответната буква на закона. Съдът реши следното: непълнолетният не е подходящ за превъзпитание в рамките на съдебната система за непълнолетни.
Той вдигна поглед, забеляза разочарованото изражение на Харди и Ву и се върна към текста:
— Съдът намира, че непълнолетният не се поддава на превъзпитание в рамките на програмите за грижи, терапия и обучение, осигурявани чрез съда за непълнолетни, поради степента на криминален умисъл, проявен от непълнолетния, въз основа на следните причини: непълнолетният се е изплъзнал от участие в масова кампания против оръжията, проведена в училището му няколко месеца преди инцидента, и е носил със себе си зареден пистолет…
През следващите няколко минути Джонсън не вдигна поглед от бележките в папката си, намирайки, че непълнолетният се поддава на превъзпитание в рамките на същите програми по втория, третия и четвъртия критерий, като изтъкна съответните причини. Така че Ву бе спечелила по три от четирите критерия дотук, помисли си Харди, не че имаше значение за клиента им.
— Що се отнася до петия критерий — произнесе накрая Джонсън, — съдът намира, че непълнолетният не се поддава на превъзпитание… Непълнолетният не е подходящ за рехабилитация в правосъдната система за непълнолетни. Случаят следва да бъде отнесен към областния прокурор, който да повдигне обвинение в съответствие със закона. Делото ще бъде предадено за разглеждане от съда за възрастни.
Когато свърши, той си пое дъх и свали очилата си.
— Това е. Исках да ви запозная с решението на съда и с основанията за него. — И като огледа последователно лицата на тримата адвокати, продължи: — Имайки предвид обаче изложението на господин Харди и в интерес на правосъдието и обикновената справедливост, няма да съобщя решението си днес. Ще замразя делото за една седмица, през която вие, господин Бранд, ще обсъдите въпроса с областния прокурор и той ще реши как да процедира по-нататък. Междувременно, тъй като господин Бартлет си остава непълнолетен, докато не съм го обявил официално за възрастен, смятам да го освободя от ареста и да го поверя на грижите на родителите му до другата седмица, когато ще оповестя решението си.
Бранд, който беше спечелил процедурата по същество, само за да му измъкнат победата под носа, вдигна ръка и каза:
— Ваша чест, при цялото ми уважение, но въпреки всичко бихте могли да обявите решението си още днес. Областният прокурор ще разгледа делото както следва и ще…
Джонсън го спря:
— Забравяте специалните обстоятелства, господин прокурор. В мига, в който обявя господин Бартлет за възрастен, той ще отиде в затвора, а това не ми се струва справедливо. По статут при особени обстоятелства не се предвижда и гаранция. Ако кажа, че е възрастен днес, отива в затвора днес. А имам чувството, че вече стоя прекалено дълго затворен. Ако е невинен, и един ден повече е много.
— Благодаря ви, ваша чест — каза Ву.
Той обаче се обърна и към нея:
— Няма за какво да ми благодарите, госпожице адвокат.
— И потупа документите на бюрото си. — Това е моето решение. Влиза в сила от момента, в който го оповестя, то ест точно след една седмица. Междувременно клиентът ви не излиза извън юрисдикцията. Ще бъде под опеката на родителите си през цялото време. Има цял куп строги условия, които трябва да се изпълняват. Ясно ли е?
— Да, ваша чест. Разбира се.
— Разбира се. — На Джонсън очевидно му бе писнало от цялата тази история. Той погледна часовника си и се изправи. — Ако имате още някакви коментари, предпочитам да не ги чувам. Решението е мое и е окончателно.