— Какво искате да кажете с това, ако случаят стигне до съд? Областният прокурор е повдигнал обвинение и смята да продължи.
— Знам. Разбира се. — Харди се облегна и кръстоса крака. — Но исках да разговарям с вас лично и да ви попитам дали дълбоко в сърцето си наистина искате да изпратите Джим в затвора заради това. Сигурен съм, че сте чували истории за ченгета, попаднали в затвора.
Устните й се размърдаха, но не проговори. Харди използва моментното й колебание.
— Не казвам, че Джим не бива да бъде наказан или че ако отиде в затвора, няма да заслужи, каквото му се случи там. Моля ви само добре да си помислите каква ще е ползата за вас. — Той пусна краката си на пода и продължи: — Ако Джим бъде осъден, госпожо Олива, ще загуби работата си, което означава, че няма да може да издържа вас и детето. Разбирам, че досега редовно ви е плащал издръжката.
Тя кимна. Лицето й издаваше, че не беше мислила върху тази страна на въпроса. Възможността да загуби този толкова ценен доход очевидно я обезпокои.
Харди продължи:
— Той не се опитва да избяга от отговорността си пред вас, госпожо Олива, нито дори да се изплъзне от наказанието, което знае, че заслужава. — Адвокатът сниши гласа си до шепот. — Съмнявам се, че би желал някой друг да научи, но само преди два дни седях срещу него на същия този стол и го гледах как се измъчва от угризения заради това, което ви е сторил. Преди този инцидент никога не ви е наранявал физически, нали?
— Не. — Изведнъж очите на госпожа Олива се навлажниха. Тя не направи опит да изтрие сълзите.
Харди й подаде хартиена носна кърпичка от кутията на масичката до него и заговори тихо:
— Той просто си е изпуснал нервите, госпожо Олива. Никога не е искал да ви нарани, да не говорим — толкова сериозно. Казва, че вие го знаете. Вярно ли е?
— Не. Искам да кажа, да. Не мисля, че го е направил нарочно. Но беше толкова… толкова агресивно. И то пред Аманда.
— Знам. Аманда. Тя е главната му грижа. Какво би станало с нея, ако затворят Джим и вие се принудите да тръгнете на работа, за да издържате двете? Вместо за нея да се грижи собствената й майка, ще я подхвърлят от ясли в ясли. — Той замълча.
Сега сълзите й свободно потекоха по бузите и тя ги изтри с кърпичката. Изправи гръб и се опита да се успокои.
— Госпожо Олива — каза Харди, — Джим съжалява за станалото повече, отколкото можете да си представите. Дори смята да ви напише официално извинително писмо. Освен това не иска детето, което двамата сте създали, да бъде възпитавано от чужди хора. Разбира, че известно време няма да му разрешавате да вижда дъщеря си. Но тези терапевтични групи за овладяване на гнева вършат чудеса. Бил съм свидетел много пъти. Междувременно, по мое предложение, Джим се съгласи да удвои месечната издръжка за бебето. За него ще бъде бреме, но той ще го поеме с радост, ако помолите областния прокурор да оттегли обвиненията срещу него.
Харди знаеше, че зависи от прокурора дали ще снеме обвиненията или не. Джакман бе подложен на непрестанен натиск от страна на женски организации да иска максимална присъда за случаи като този. Но ако спечелеше жертвата на своя страна, Харди смяташе, че има добри шансове да включи клиента си в някоя програма и така обвиненията да отпаднат. Джакман може и да не обичаше тези програми за отбиване на номера, които едва ли променяха нещо съществено, но беше длъжен да се съобразява с тях. А понякога, както в този случай, те имаха смисъл.
— Познавате съпруга си — продължи Харди. — В същината си той е добър човек. Изпълнява задълженията си, особено към Аманда. Знаете, че е така. Но трябва да запази работата си за доброто на всички.
Всеки ден Уес Фарел обличаше под ризата и вратовръзката си фланелка с различно послание. В момента се закопчаваше, след като току-що бе показал на Харди днешното: „Дислектици от всички страни, разединявайте се!“ Фарел, пословичен с отказа си да заема прилични пози, се бе тръшнал странично на фотьойла и прехвърлил крака през облегалката.
— Значи за тези двайсет минути изкара пет хиляди долара? — каза той.
Харди бе отворил вратите на шкафа и разсеяно хвърляше стрелички. Обърна се и погледна партньора си.
— Беше изнурителна работа. Но не бяха двайсет минути. По-скоро петнайсет.
— Петнайсет минути. И това беше петото за този месец, а?
— Петото какво?
— Както там го наричаш. Стимулиране?
— Обичам тази дума. — Харди хвърли стреличка. — Но не държа сметка за броя. Лош късмет е да си броиш парите на масата. — И хвърли нова стреличка. — Във всеки случай повече от две.
— И сега какво? Тя ще се обади още днес на областния прокурор?